Един братовчед на мъжа ми ни покани да посрещнем Но­вата година при него – живее сам в планинско село и гледа животни.

Преди две години и той, и съпругата му останали без работа. Тя заминала в Италия да се грижи за възра­стни хора, а той направил мал­ка ферма. Горе-долу свързвал двата края. Каза нищо да не носим, щял да заколи младо прасе, имал вино и ракия. Ние, разбира се, не тръгнах­ме с празни ръце. Напълних­ме чантите с плодове, водка, уиски. Тръгнахме рано, за да му помагаме, но като пристиг­нахме, прасето вече беше разфасовано и големите късо­ве окачени на метални куки. Моят го пита защо не ни е из­чакал да му помогнем, но бра­товчедът с гордост започна да разказва как сам се е спра­вил.

Седнахме в трапезарията. В камината горяха дебели дърва, той ги отмести настра­ни с машата, сложи скарата да се опали и започна да мята парчета месо и черен дроб. Ние се нахвърлихме да ядем и пием като невидели. И дей­ствително не бяхме вкусвали от години съвсем прясно месо. От време на време полягвахме на миндерите, за да си починем, и пак започвах­ме. Дочакахме Новата годи­на, отворихме шампанското, целунахме се и си пожелах­ме все хубави неща да ни се случват. Хванахме се на Ду­навското хоро и обиколихме няколко пъти стаята.

Както си играеше, съпругът ми падна и направо заспа. „Повечко му е дошло на бра­товчеда, но се случват такива работи, когато на човек му е хубаво. Да го занесем в стая­та“ – предложи домакинът. По­вдигнахме съпруга ми, завля­кохме го в стаята и го поло­жихме в широкото легло. Свалих му обувките и го завих, както си беше с дрехите. Из­виних се на домакина, че ще трябва и аз да си лягам. Той направи изражение на много обиден, започна да ме убеж­дава, че не бива да го оставям сам поне на Нова година, за­щото винаги бил сам. Неудоб­но ми стана и се върнах с него в трапезарията. Седнахме от­ново на масата и той предло­жи по едно уиски за освежа­ване. Наля чашите, вдигнахме пак наздравица да ни се случ­ват хубави работи, целунахме се, но тоя път не по бузите. Из­червих се. По телевизията вървеше еротичен филм, кой­то той изкоментира: „Гледай какви работи правят хората! Тя и моята там, в Италия, кой знае с кого се въргаля сега. Ама какво да правя, като така се случи. Казват, че който на­прави сефте с чуждо в нача­лото на Новата година, ще му върви добре…“

Хвърли ми един разсъбли­чащ поглед, стана от масата и ме награби. Последната чаша с уиски ме направи по­датлива на такива неща. Зав­лече ме в другата стая. На пода беше просната меча кожа. Съблякохме се и се строполихме върху нея… И така изкарахме до зазорява­не. Взех дрехите си и отидох при съпруга си, завих се гола с юргана и съм заспала. Към обяд моят се събуди. Пита ме защо той е с дрехите, а аз съм гола. Разказах му набързо как е припаднал от прелива­не, как съм го сложила в лег­лото, как съм се съблякла и съм го чакала цяла нощ да се събуди… Той измърмори със съжаление: „Стана тя, каква­то стана, ама нали никой не ни видя…“

Бях съгласна – аз повече от него се страхувах някой да ме беше видял какво правех върху мечата кожа.

 Защо любовта е на косъм разстояние от омразата?