Искам само та­кива жени като леля Марта – високи, едри и дебели

Когато бях на 15 години, ме изнасили една при­ятелка на майка ми. Тя беше на 52!

Не се шегувам – майка ми я остави вкъщи да не съм сам, а тя отиде за няколко дена да гледа дядо ми, който лежеше в болницата с инсулт. И тази жена, Марта й вика­ха, си легна при мен ве­черта и като взе да ме пипа и да ме мачка… Бях едър и много развит, но отначало се дърпах, за­щото ме беше страх, не знаех какво се иска от мене и дали ще се спра­вя. После се отпуснах и взех самият аз да си ис­кам.

Само като си го спомня, и сега се възбуждам. Как­во лудуване падна на спалнята у нас! Беше жена и половина – голям бюст, голямо дупе, голям корем, даже устата й беше голяма, имах чувството, че ще ме засмуче и ще потъна в нея като вода в канала. Правихме го още две години и кусур, глав­но у нас, защото у тях беше трудно – деца, мъж, свекърва. Отскачаше обикновено по обед – уж търси майка ми, ама тя не си идваше никога да обяд­ва у нас. Веднъж обаче се върна и ни свари на калъп. Беше голям скандал, аз се покрих като последно лай­но и не се показах от ста­ята си, докато Марта не си тръгна, а майка ми преста­на да хвърля по вратата обувки и каквото й падне под ръка.

Мина известно време и вече бях наясно, че не мога без това. Някакви съученички ми се лепяха непрекъснато, но с тях не ми беше така хубаво. По улиците очите ми търсеха и се спираха само на та­кива като Марта – високи, едри, дебели. Всичко да им се тресе, да има как­во да заграбиш с ръце, да потъваш като в пухена за­вивка. По време на казар­мата бях се запознал с една вдовица, която ме обслужваше всяка неде­ля, а аз й пълнех хладил­ника. Добре си прекар­вахме, докато тя не реши, че е влюбена в мене, и трябваше да се спасявам.

Ожених се и уж всичко беше наред, но отвътре все ме човъркаше нещо. Хвърлих око на тъщата. Съвсем по мой вкус – дребна, но навсякъде зак­ръглена, навсякъде пра­щи! Веднъж я зърнах слу­чайно в банята… Жена ми обаче ме усети и поч­на да ми разправя, че съм порочен, развратен, смахнат. И като си втълпи това, взе да ме дебне на­всякъде. Даже и в слад­карница да влезем, пак ми улавя погледа накъде гледа и ехидно съска: „О, баба ли ти се иска пак? Тази не е ли вече много дърта, я виж каква двой­на брадичка има, това ли ти харесва? А отдолу си­гурно е вече…“ Понякога ми писва от такива при­казки, но няма накъде – имам две деца и не ми е до развод в тези кризи. Всъщност не се оплаквам от нищо, освен че не мога да си намеря една възра­стна дама, която да ми доставя удоволствие поне веднъж на месеца. Не ми пука кой какво мис­ли, след като на мен ми е добре, а и никого за нищо не насилвам. Защото това с жена ми вкъщи е като таратор с много вода и почти без краставици. Измита работа.