На пръв поглед семейство Петрови бяха за при­мер. Живееха в отсрещния квартал – леля Катя беше адвокатка, а чичо Митко правеше бизнес. Синът им Иван беше на 18, а дъщеря им Валя – на 15. Двамата бяха отличници, винаги гот и но обле­чени, нафукани, вървяха с вдигнати глави, все едно другите са някакво шкарто.

Като завършихме учили­ще, Иван замина да учи в София. Валя си остана в града, не знам какво я про­мени, но тя взе да общува с нас, по-бедните. Сближих­ме се само за няколко ме­сеца, и то толкова, че вечер, щом се прибереше от лас­кало, говорехме с часове по телефоните. Тя постепенно ме научи да пуша цигари, което не е толкова лошо все пак. Един ден обаче Валя изтърси, че пуши трева, каза ми и къде я крие. Чу­дех й се защо се занимава с простотии, като имаше всичко. Както се казва, сре­щу нея да тичах, пак няма­ше да я стигна, а тя седнала да се тръшка, че е нещаст­на и наркотиците й били уте­ха. Тъпанарка и лигла – това беше Валя. На мен обаче ми харесваше да съм близо до тези, които бяха по-така.

По едно време си дойде брат й – имал някаква вакан­ция, и тя пак ме заряза. Изобщо не се сещаше за мене. Като се засичахме в училище, дори „здрасти“ не ми казваше. Криво ми беше, ама от такива като нея знам, че не бива да очаквам кой знае какво.

Една вечер обаче, като излязох от вкъщи, налетях направо на нея и на брат й. Замръзнах, като видях Иван как я дърпа за косата, блъска я и крещи: „Казах ли ти, а? Казах ли ти да спреш с тия лайна?“ После се обърна и извика към мен: „Краде от нас и се друса, разбираш ли? Спи с дилъ­ра си, представяш ли си? Знаеш ли какво е сестра ти да е наркоманка, а, знаеш ли? Какво правиш с нея!?“ Иван сипеше всякакви зап­лахи и към Валя, и към ле­кето, което й носеше нарко­тици. След като се разпле­те цялата история, мръсникът изчезна.

След тази случка с Валя се отдалечихме. Техните се побъркаха от жестоката ис­тина, спряха я от училище и дълго я водеха по психоло­зи. Иван се опитваше да помогне с каквото може. Известно време сестра му се беше укротила, но това беше затишие преди буря. Направо не повярвах на ушите си, когато научих ужасната новина. Един ден, както била вкъщи с баба си, Ваня скочила, взела писто­лета на баща си и се заст­реляла. Така завърши иди­лията на семейство Петро­ви и започна трагедията им.

Как да избера между любовта и семейството?!