Не знам как да започна. Имам дъщеря, която мно­го обичам, но ми тежи, че се провалих като майка. Още от малка я глезехме много и въпреки че няма­ме достатъчно пари, винаги сме се стремили нищо да не й липсва. Вече е на осемнайсет, суетна, но дос­коро не смятах това за нещо лошо. Радвах й се, за­щото е истинска красавица.

Проблемите започнаха преди две години, когато срещна първото момче, с което имаше по-сериозни отношения. Той я взимаше от вкъщи и я изпращаше, държеше се много добре с нея. Беше от богато семей­ство, но самият той не се занимаваше с нищо. Зато­ва не одобрявах, че не­прекъснато й прави по­даръци. Обясних й, че това не са негови пари, а на родителите му и не е правил­но да ги харчи за нея. Отго­ворът й беше: „Че ако не са подаръците, защо изобщо да излизам с него!“ Не вяр­вах на ушите си. Момичето, което отгледахме с толкова любов и грижа, да се про­дава за някое и друго парфюмче, чантичка, портмоненце и други глупости! На­правих всичко възможно да скъсат.

След това нямаше други връзки, което беше странно, защото – както ви казах – е привлекателно момиче. За­почна обаче да закъснява. Казваше, че е с тайфата от училище, но знаех, че се беше изпокарала с приятел­ките си. За нови не бях чу­вала. Интересуваха я само гримове, маникюри, причес­ки, солариуми. Уроците съвсем заряза и ходеше на училище само за да отбие номера. Ядосвах се, защо­то е умно момиче и има по­тенциал.

Един ден намерих в гар­дероба й дрехи и скъпи вещи, които не съм й купу­вала. Когато й поисках обяс­нение, се опита нещо да смотолеви и да ме излъже. Накрая все пак си призна, че излиза с много по-възра­стен мъж от нея, който я оби­ча. Казах й, че това е немо­рално, а тя ме заплаши, че ако отново се намеся в жи­вота й, ще се изнесе.

Не знам какво да правя. Объркана и отвратена съм, че детето ми се превърна в това, което винаги съм не­навиждала – държанка. Не искам да я губя, но не мога и да гледам как се съсипва. Моля, помогнете ми!

Една отчаяна майка

Изневерих на мъжа ми, за да забременея