Няма да скрия името си – казвам се Снежи.

„Майко Алис, аз наистина много държах на теб. На­правих и невъзможното, за да се чувстваш обичана и уважавана след смъртта на по-малкия ти син – моя оби­чан от всички ни девер. Само аз си знам какво ко­стваше на съпруга ми да гледа родителите си съси­пани и какво е в душата му, че малкото му братче вече го няма. Ненавършил 33 го­дини, той си замина, три ме­сеца преди раждането на детето си. Аз през цялото време бях до теб. Държах ръката ти, докато с трепе­рещ глас споделяше как снахата Гери, с която девер ми нямаше сключен брак, не иска да се навърташ в дома й, как дума не ти про­дума в единствената седми­ца, в която се съгласи да отидеш при нея и бебето. Слушах те и не можех да по­вярвам как Гери не вижда това, което аз виждах в теб. Не е добър човек тази Гери, всички го знаеха. Само вие със свекър ми държахте да я уважаваме заради дете­то на малкия ви син, макар тя всячески да показваше, че не иска да има нищо общо с нас.

Един ден ти, майко Алис, ме сравни с нея. Не знам как излезе от устата ти по­добно нещо. Опитах се да оправдая поведението ти със загубата на най-милото ти, но все пак… А и съпругът ми беше наясно с всичко, затова ме защити. За свекървите, които не знаят, ще кажа – ако една майка държи на снаха си, печели сина си, а ако загу­би снаха си, губи и него. Странно, винаги си казва­ла, че не вярваш да има та­кива свекърви. Но аз отдав­на усетих, че не съм жена­та на любимия ти син. Сега се хвалиш на майка ми как бившата ти снаха – офици­алната, преди Гери да се появи, ти звъни постоянно и твърди, че те обича. Но аз и тогава бях в семейството ви и помня как тази същата – бившата, въртеше мозъци­те ви и изостави сина ти, без да й пука. Не се хваля, но и тогава бях до вас и ви подкрепях, защото обичах теб и свекъра. Но вие наи­стина не осъзнахте кога ни загубихте – мен, живия си син и внучката си Алексан­дрина.

Знам, че ще се познаеш. Ти си пример за това как една майка може да загуби двете си деца – едното фи­зически, другото по вся­какъв друг начин. И дано разбереш какво направи, като от гордост не си при­зна вината към сина си и семейството му, без да се запиташ как се чувства той. Задавала ли си си този въпрос? Оставям те да раз­мислиш.“

Снежи Атанасова – снахата, която обичаше свекърва си като майка.