Няма да скрия името си – казвам се Снежи.
„Майко Алис, аз наистина много държах на теб. Направих и невъзможното, за да се чувстваш обичана и уважавана след смъртта на по-малкия ти син – моя обичан от всички ни девер. Само аз си знам какво костваше на съпруга ми да гледа родителите си съсипани и какво е в душата му, че малкото му братче вече го няма. Ненавършил 33 години, той си замина, три месеца преди раждането на детето си. Аз през цялото време бях до теб. Държах ръката ти, докато с треперещ глас споделяше как снахата Гери, с която девер ми нямаше сключен брак, не иска да се навърташ в дома й, как дума не ти продума в единствената седмица, в която се съгласи да отидеш при нея и бебето. Слушах те и не можех да повярвам как Гери не вижда това, което аз виждах в теб. Не е добър човек тази Гери, всички го знаеха. Само вие със свекър ми държахте да я уважаваме заради детето на малкия ви син, макар тя всячески да показваше, че не иска да има нищо общо с нас.
Един ден ти, майко Алис, ме сравни с нея. Не знам как излезе от устата ти подобно нещо. Опитах се да оправдая поведението ти със загубата на най-милото ти, но все пак… А и съпругът ми беше наясно с всичко, затова ме защити. За свекървите, които не знаят, ще кажа – ако една майка държи на снаха си, печели сина си, а ако загуби снаха си, губи и него. Странно, винаги си казвала, че не вярваш да има такива свекърви. Но аз отдавна усетих, че не съм жената на любимия ти син. Сега се хвалиш на майка ми как бившата ти снаха – официалната, преди Гери да се появи, ти звъни постоянно и твърди, че те обича. Но аз и тогава бях в семейството ви и помня как тази същата – бившата, въртеше мозъците ви и изостави сина ти, без да й пука. Не се хваля, но и тогава бях до вас и ви подкрепях, защото обичах теб и свекъра. Но вие наистина не осъзнахте кога ни загубихте – мен, живия си син и внучката си Александрина.
Знам, че ще се познаеш. Ти си пример за това как една майка може да загуби двете си деца – едното физически, другото по всякакъв друг начин. И дано разбереш какво направи, като от гордост не си призна вината към сина си и семейството му, без да се запиташ как се чувства той. Задавала ли си си този въпрос? Оставям те да размислиш.“
Снежи Атанасова – снахата, която обичаше свекърва си като майка.
УЖАС: Осиновеният ми син бройка родната ми дъщеря!
Leave a reply