Саможертвата на майката се оказа безсмислена…
В съседния блок живееше щастливо семейство. Мъжът беше спортист, баскетболист, а жената – служителка в държавна институция. Когато си купиха жилище в нашия квартал, не знам от колко години бяха женени но се държаха за ръцете като младоженци, целуваха се като се изпращаха сутрин на работа и вечер като се прибираха. И продължиха така, докато Веселин – така се казваше съпругът, се разболя.
Никой не знаеше точно от какво, но спряха да излизат вечер прегърнати и да се разхождат. Започнаха да се чуват разни клюки, че уж като ходел на състезания в чужбина, кръшкал и го хванал спин. Други пък твърдяха, че е заболял от рак на кръвта – получил го от разните добавки, дето ги пиел, за да е във форма. Както си говореха така съседите, плъзна и слухът, че съпругата му го напуснала. Никой отначало не вярваше, защото беше останал споменът как се натискаше в него като се разхождаха. Представяхме си как ли се натиска пък като са насаме. Ама изглежда, когато човек се разболее, никой не иска да го натиска. И само майката остава до него.
Така стана и в тоя случай – от село дойде майката на Петър и тя единствено се грижеше за него. Докато била в магазина да пазарува, казала на съседите, че бъбреците му са заболели. Трябвало поне единият да се смени. Тя била съгласна да даде своя на сина си, ако имат съвместимост. Решили да правят трансплантацията в чужбина.
Изглежда, Петър е имал заделени пари от спорта, защото заминаха след около месец. А след още месец се върнаха щастливи. Трансплантацията била успешна. Започнаха да се разхождат навън – Веселин и майка му. всички възхвалявахме майчината любов, макар че тя не се нуждаеше от възхвала. И когато бяхме убедени, че лошото е свършило, Петър пак заболя и пак заминаха в чужбина.
След седмица се върнаха. Петър – в ковчег, майка му – в черно. Всички изживяхме като лична трагедия тяхното нещастие. Майката през сьлзи разказваше, че уж имало съвместимост при изследванията, но организмът на сина й изхвърлил нейния бъбрек. Сега тя беше инвалид, а синът й – мъртвец.
Посърна жената. Излизаше рядко до магазина, купуваше само хляб и мляко. Виждахме я все по-рядко, а накрая изчезна. По едно време съседите й се притеснили. Звънели, тропали, разбили вратата и я намерили обесена в коридора.
Страдахме, тюхкахме се, разсъждавахме и стигахме до извода, че решението и е свързано с излишната саможертва, че даде бъбрека си, но не помогна на сина си. А аз се замислих има ли смисъл живота на майката, когато изгуби детето си.
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Живея в истински ад!
Add comment