С право казват, че човек не бива да се доверява дори на сянката си, а аз – като най-голямата глупачка – се доверих на брат си и щурата му тайфа.
Бях хлътнала до уши по едно момче от компанията, с която се движеше големият ми брат Георги. Затова все им се мотаех в краката, а на тях никак не им беше приятно една навлечка, както ме наричаха, да се мъкне подире им. Да, ама батко ми все повече се сближаваше с тях, а се отдалечаваше от мен. Отнасяше се все по-грубо и ме пъдеше. Любимото ми момче също се държеше дръпнато, обаче аз не отстъпвах. Трябваше да привлека вниманието им, носи нямах идея какво да сторя, за да си върна предишния сладкодумен и забавен брат, с когото си споделях всичко, а и да спечеля сърцето на онова момче, по което направо умирах.
Една вечер чух тайфата им да планира излизане в морето с лодки някъде към полунощ. Беше пълнолуние и щяха да плават по лунната пътека. Разбира се, последвах ги тайно чак до брега. Къде без мен? Щом ме видяха обаче, те се разкрещяха и настояха незабавно да се прибера вкъщи. Не се подчиних и Георги се опита да ме убеди, че е опасно за живота ми, защото нямам нужния опит и други подобни. Накрая завърши категорично: Това е мъжко състезание и там няма място за момичета!“
Моля? Само защото съм момиче, съм нямала право да остана?! Проявих обичайния си инат и се тръшнах на пясъка. Нямаше как да ме разкарат. Като видя, че няма да излезе на глава с мен, брат ми ме повери на любимото ми момче и ми каза да не се отделям от него. Само това чаках! Понеже онзи се ядоса, че по моя вина остава на сушата, взе да нервничи и да ме обижда. Щом другите се отдалечиха навътре, му предложих да ги последваме. А момчето, в което бях толкова влюбена, ме изгледа учудено, но се съгласи, без много да му мисли.
Избутахме към водата последната лодка, но щом навлязохме в по-дълбокото, се оказа, че е продьнена и се пълни с вода, аз скочих към него, залюлях лодката и тя се преобърна. Само че не умеех да плувам! Изпаднах в паника и започнах да се давя. Момчето ме гледаше и не реагираше – изглежда бе изпаднало в шок. А аз вече си представях как ме извлича на брега и ми прави изкуствено дишане уста в уста, след което ме целува нежно и ми признава колко много ме обича Само че ако не беше батко да ме спаси, сега нямаше да съм жива. За мой късмет чул виковете ми за помощ, по лунната пътека доплува до мен и ме измъкна от лапите на морето. А „любимият“, чието име съм изтрила от паметта си, дори не се опита да ми помогне д а се задържа над водата. Добре, че се бях хванала за една изпаднала от лодката дъска…
След този случай се заклех, че в подобни приключения няма да се вкарвам никога вече.
Мира
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Трябва ми ампула против влюбване
Add comment