Здравейте, пиша ви от далечна Америка. Живея тук от близо 30 години. Искам да ви разкажа своята дьлга история.
Пристигнах в САЩ, когато бях само на 23. С един приятел се записахме на екскурзия до Берлин, който тогава беше в Източна Германия, и една нощ успяхме да преминем в западната му част. Последва лагер, после заминах за Канада, от там се прехвърлих в Щатите и накрая се установих в Бостън. Аз съм кръгъл сирак и никога не съм имал Свой дом и родители, които да ме обичат и да се грижат за мен. Затова мечтата ми беше да се махна от България, исках да видя големия свят и да дишам свободно. Когато вече бях в Америка, си казах – за да си оправя живота, трябва да се оженя за американка. Нямах големи изисквания, освен да има свой дом и да е мила с мен. Бях готов да й помагам във всичко, да й направя деца и да ги отгледаме с любов. Надявах се да живеем щастливо до края на дните ни.
Тогава срещнах Джейн. Тя беше няколко години по- голяма от мен. Не че се влюбих в нея, но тя отговаряше на всички мои условия. Подписах брак и заживяхме. Скоро разбрах, че жена ми е наркоманка и алкохоличка. Беше мила с мен само ако е надрусана и е изпила достатъчно, иначе се превръщаше в съскащ а усойница, вечно недоволна и искаща още и още. С лека ръка прахосваше всичко, което аз изкарвах. Дори не знам как останахме заедно цели 3 години.
След развода дълго не исках да помисля за нов брак, ала мина време и в главата ми като досаден комар пак забръмча любимият ми рефрен – само брак с американка ще ми оправи живота. Втората ми съпруга беше Мери. Симпатична миньонка с огромни сини очи. Към нея наистина имах тръпка и може да се каже, че беше брак по любов. Тя нямаше свое жилище, но пък аз бях посъбрал малко пари и се надявах, че с ипотека можем да си купим хубава къща. Мечтаех за двор, за барбекю и басейн. Представях си как наоколо тичат децата ни. Мери ми роди едно след друго две момчета, но за съжаление аз нямах много време да им се радвам. Бачках като луд, за да печеля достатъчно. Изминавах хиляди километри с огромен камион и се връщах у дома рядко и за малко.
Веднъж се прибрах неочаквано. Заварих децата сами – мръсни и гладни. Майка им излязла за малко, но по всичко личеше, че я няма от часове. Когато се прибра, се разрази истинско цунами. Мери обвиняваше за всичко мен. Оставял съм я сама да се оправя с какво ли не, а тя била млада и искала любов и мъж до себе си. Така разбрах, че от две години си има любовник – съседа Том, Опитах се да преглътна, да забравя и почти успях, но жена ми сама реши да си тръгне. Остави ми децата и се запиля някъде.
Нямаше как да ги гледам и да работя. Наех жена да се грижи за тях – една българка. Препоръчаха ми я приятели. Яна дошла наскоро и си търсила работа. Така тя заживя у дома. Нямаше как да не забележа, че обича момчетата като свои. Винаги бяха чисти и нахранени, весели и щастливи. А когато тримата играеха заедно, целият двор се огласяше от смеховете им. Къщата също блестеше, след пътуване ме чакаха вкусна супа, някоя от любимите ми манджи и сладкиш, приготвени от Яна.
Веднъж бях толкова гроги, че след като хапнах, съм заспал на дивана в хола с дрехите. Не знам как тя е успяла да ме примъкне до леглото и да ме съблече. А сутринта се събудих от аромата на топло кафе. Докато закусвах, си дадох сметка, че идеалната жена е в дома ми, а аз досега бях сляп да я видя. След като заведе момчетата на училище, тя се прибра и за пръв път я целунах. После се любихме до обяд и тогава тя ми призна, че ме обича от мига, в който ме видяла. А аз, глупакът я забелязах след толкова време!
Вече 7 години откакто Яна е моя съпруга. Синовете ми я наричат „мамо“, а аз съм доволен, че най-сетне имам живота, за който бях мечтал. Отдавна не пътувам с камиона, намерих си работа в града. Яна също работи в един магазин. Можех ли да предположа, че на другия край на света не американка, а българка ще ме направи щастлив.
Яна, обичам те! Благодаря ти за всичко, което правиш за мен и момчетата! Обещавам, че винаги ще бъда до теб в хубаво и лошо.
Вангел
Ако имате нужда от съвет или искате да споделите с нас Вашата лична история, може да направите това на анонимната ни поща:
Как да избера между любовта и семейството?!
Leave a reply