Ако искаш да разсмееш Бога, разкажи му плановете си
Това гласи мъдрата поговорка. И наистина, понякога дори най-старателно обмислените перспективи се сриват поради непредвидени обстоятелства. Или пък човекът сам се отказва от намисленото.
Оказва се, че още в миналото столетие този феномен е привлякъл вниманието на много изследователи. Като че ли е логично, когато си намислиш нещо (да купиш кола или жилище, да отидеш в отпуск в чужбина, да встъпиш в брак, да започнеш бизнес), да го споделиш с приятели и познати, за да те подкрепят и да ти се зарадват. Но още през 1933 г. психолози изяснили, че колкото повече хора знаят за намеренията ни, толкова по-малка е вероятността те да се осъществят.
Къде е уловката? Ако разказваме предварително за плановете си, в нашето подсъзнание те стават осъществен факт, смята изследователката Вера Малер. А щом целта подсъзнателно вече е постигната, съответно мотивацията на индивида намалява.
Професорът по психология от Нюйоркския университет Питър Холицър засяга тази тема още през 1982 г. в книгата си „Символичното самозапълване“.Той провежда редица изследвания и се оказва, че хората, които не споделят плановете си с други, с по-голяма вероятност ги осъществяват от онези, които публично разказват за тях и получават одобрението и подкрепата на останалите. Професор Холицър смята, че разказът за намеренията ни дава „преждевременно чувство на завършеност“. В мозъка ни присъстват т.нар. „символи на идентичността“, които ни помагат да си съставим представа за самите себе си. За да възникне такъв символ, са достатъчни не само действия, но и просто разговорите за тях.
Да предположим, че разказвате за намерението си да напишете дисертация и да станете кандидат или доктор на науките. Мозъкът ви се е задоволил с тази игра на въображението и изчезва стимулът да направите нещо за постигането на тази цел -да запишете аспирантура, да търсите научен ръководител, да седите в библиотеката, събирайки материал, и т.н, пише вестник „Феномен“.
Add comment