На война като на война – винаги има победители и победени. И все пак семейните битки са по-особени, различни.
Лошото е, че в тях победителите не са кой знае колко щастливи, а победените обикновено са най-невинните – децата. Те не просто губят, а се превръщат в жертви.
Познавам едно семейство – Петър и Ана. Уж се обичаха, обаче необяснимо защо двамата воюваха още преди да се оженят. Караха се, правеха си номера, всеки искаше да д окаже, че той е водещият, по-силният. Веднъж Петър ми каза, че все още й отпуска юздите, но щом подпишат, тя щяла да разбере кой е кочияшът. Само че не се получи точно така. Направиха сватба, поканиха много гости, неговите родители им подариха самостоятелно жилище. Имаха всичко, само не и уважение помежду си. Всеки отстояваше своето eго. Щом Петър си внушеше, че Ана му кръшка, моментално си лягаше с първата срещната. Жена му пък, за да му натрие носа, изтегляше всичките семейни спестявания и заминаваше на
скъпа екскурзия в чужбина. Странно семейство, странна любов, ако въобще можеше да се нарече така. Не знам какво ги събираше, Петър и Ана не се разделяха, споменаваха за развод само по време на скандалите, но никой от тях нямаше намерение да направи подобна крачка.
Най-тъпото беше, че отношенията им не се промениха и след като се роди дъщеря им Нора. Напротив, щом тя порасна малко, родителите й я превърнаха в арбитър. Крещяха си пред нея, всеки се опитваше да изкара другия по-черен от дявола.
На 14 години Нора за пръв път изчезна от вкъщи. Търсиха я 3 дни, после тя сама се прибра – ходила до морето с някаква компания. Петър и Ана отдавна знаеха, че момичето пуши и пие, но след първото й бягство им стана ясно, че тя не само прави секс, ами и припечелва от това. Скоро от директора на училището, което Нора почти не посещаваше, разбраха, че тя се дрогира.
Само не си мислете, че проблемите с детето ги сплотиха. Нищо подобно! Те започнаха още по-зверски да се карат, биеха се – ту той, ту тя, направо не можеха да се гледат. Пълен абсурд беше това, че бяха разчертали апартамента с тебешир – с указания кой къде не бива да стъпва. Всеки си имаше своя територия, която отбраняваше. Но използваха всяко отсъствие на другия, за да се поровят в нещата му и да открият някой компромат.
Изчезванията на дъщеря им станаха постоянни. Понякога я нямаше по цяла седмица. Веднъж обаче Нора не се прибра десетина дни. Накрая им се обади – щяла да се омъжи в другия край на страната. И макар че беше непълнолетна, нямаше как да не дадат съгласието си да подпише – беше бременна в четвъртия месец. Така и не дочакаха внук, бебето почина при раждането. Оттогава Нора смени поне десетина мъже. Неотдавна я срещнах – състарена, погрозняла, без никакъв живец в красивите си очи. Сега е само на 24, а изглежда като старица.
Родителите й все пак се разведоха и живеят самотни като скотове. Всеки опита по няколко връзки, но така и не успяха да намерят половинките си. И до ден днешен се плюят и мразят. Дори не си дават сметка, че докато през годините воюваха, провалиха живота на детето си.
Несигурните деца днес са неуверени възрастни утре
Add comment