Двама се карат, детето губи!

На война като на война – винаги има победители и по­бедени. И все пак семейни­те битки са по-особени, различни.

Лошото е, че в тях победителите не са кой знае колко щастливи, а по­бедените обикновено са най-невинните – децата. Те не просто губят, а се пре­връщат в жертви.

Познавам едно семей­ство – Петър и Ана. Уж се обичаха, обаче необяснимо защо двамата воюваха още преди да се оженят. Кара­ха се, правеха си номера, всеки искаше да д окаже, че той е водещият, по-силният. Веднъж Петър ми каза, че все още й отпуска юздите, но щом подпишат, тя щяла да разбере кой е кочияшът. Само че не се получи точно така. Направиха сватба, по­каниха много гости, негови­те родители им подариха самостоятелно жилище. Имаха всичко, само не и уважение помежду си. Все­ки отстояваше своето eго. Щом Петър си внушеше, че Ана му кръшка, моментал­но си лягаше с първата срещната. Жена му пък, за да му натрие носа, изтегля­ше всичките семейни спес­тявания и заминаваше на

скъпа екскурзия в чужбина. Странно семейство, стран­на любов, ако въобще мо­жеше да се нарече така. Не знам какво ги събираше, Петър и Ана не се разде­ляха, споменаваха за раз­вод само по време на скан­далите, но никой от тях ня­маше намерение да напра­ви подобна крачка.

Най-тъпото беше, че от­ношенията им не се проме­ниха и след като се роди дъщеря им Нора. На­против, щом тя порасна малко, родителите й я превърнаха в арбитър. Крещяха си пред нея, все­ки се опитваше да изкара другия по-черен от дявола.

На 14 години Нора за пръв път изчезна от вкъщи. Търсиха я 3 дни, после тя сама се прибра – ходила до морето с някаква компания. Петър и Ана отдавна знае­ха, че момичето пуши и пие, но след първото й бягство им стана ясно, че тя не само прави секс, ами и припечел­ва от това. Скоро от дирек­тора на училището, което Нора почти не посеща­ваше, разбраха, че тя се дрогира.

Само не си мислете, че проблемите с детето ги сплотиха. Нищо подобно! Те започнаха още по-зверски да се карат, биеха се – ту той, ту тя, направо не може­ха да се гледат. Пълен аб­сурд беше това, че бяха раз­чертали апартамента с те­бешир – с указания кой къде не бива да стъпва. Всеки си имаше своя територия, ко­ято отбраняваше. Но изпол­зваха всяко отсъствие на другия, за да се поровят в нещата му и да открият ня­кой компромат.

Изчезванията на дъщеря им станаха постоянни. Поня­кога я нямаше по цяла сед­мица. Веднъж обаче Нора не се прибра десетина дни. Накрая им се обади – щяла да се омъжи в другия край на страната. И макар че беше непълнолетна, ня­маше как да не дадат съгла­сието си да подпише – беше бременна в четвъртия ме­сец. Така и не дочакаха внук, бебето почина при раждането. Оттогава Нора смени поне десетина мъже. Неот­давна я срещнах – състаре­на, погрозняла, без никакъв живец в красивите си очи. Сега е само на 24, а изглеж­да като старица.

Родителите й все пак се разведоха и живеят самот­ни като скотове. Всеки опи­та по няколко връзки, но така и не успяха да наме­рят половинките си. И до ден днешен се плюят и мра­зят. Дори не си дават смет­ка, че докато през години­те воюваха, провалиха жи­вота на детето си.