До скоро си мислех, че имам най-страхотното семейство – нашите не се разведоха, с брат ми Веселин се карахме, но никога не сериозно. Дори когато и двамата създадохме семейства, никой не успя да ни настрои един срещу друг.
Не знам кога всичко започна да се променя, със сигурност раждането на децата ни има нещо общо. Пръв се ожени Весо. Аз харесвах Катя и като негово гадже, и като своя снаха. Тя е възпитана и весела, има открит характер и е над дребните неща. Ако нещо не й харесва, ще го обърне на майтап, няма да се заяжда и да прави от мухата слон. Брат ми е същият и двамата бяха много щастливи, като разбраха, че ще имат дъщеря. На рождения ден на майка ми съобщиха, че внучката ще се казва Люба като нея. Тя се просълзи от умиление. А аз понеже съм акушерка, първа видях племенницата – тя си дойде с името на 17-и септември и изцяло приличаше на майка ми. Майка сподели, че е уговорила да вземе баба у нас, а нейното жилище да ремонтират за семейството на брат ми. Така от родилния дом малката Люба отиде в новото жилище в обзаведена за нея стая. Домът им стана кукличка и снаха ми беше трогната от това внимание.
У нас станахме дядовата ръкавичка, като дойде баба, но тя е толкова добра и все гледа да не пречи и с каквото може, да помага. Тя много харесваше Ильо, моето гадже, все го канеше и „тактично“ казваше, че иска да дочака и нашето дете. След около година ние се оженихме и останахме у нас, защото у Ильови беше още по-населено. Пък и аз вече бях бременна и ми беше хубаво всички да се въртят около мен. Като стана ясно, че ще имаме син, мъжът ми сам предложи да го кръстим Стоян – на баща ми. В деветия месец ме взеха за наблюдение в болницата и всички се запретнали – обърнали цялата къща наопаки и така я прекроили, че направили и една мъничка детска стая.
Всичко беше супер. Баба дочака правнук и правнучка. Майка и татко бяха щастливи с мен и брат ми и с нашите хубави семейства. Но… нещо с любовта им се обърка. Така както не ни деляха за нищо, разделиха внуците си – майка ми обожаваше Люба, баща ми – Стоян. Лошото беше, че много им личеше. Майка ми засипваше племенницата с внимание, грижи, подаръци – толкова, че на снаха ми и ставаше неудобно. Катя подсещаше майка, като разхожда Люба, да взима и сина ми. Тя отказваше… защото с малката излизали по женски! Често получавах помощ от Катя, а не от майка си. Същите простотии започна да прави и баща ми. Той, който цял живот ме е носил на ръце, заяви, че не може да гледа Люба, а за Стоян е готов на всичко. Дори му купи колело, преди да е проходил… Добре, че Катя не е дребнава, не е злобна и пази добрите ни отношения. Иначе всяка на нейно място би се вбесила.
Никога не съм мислила, че собствените ни родители ще разделят мен и брат ми, също и децата ни. Аз мога да им кажа всичко „право куме – в очи“, доста ги наковах преди седмица, но ефект няма. И двамата отричат. Обвиниха ме, че си измислям, но то е очевидно – всеки си избра да обича внучето, кръстено на него. Ако това е нормално, здраве му кажи.
Елица
Какво повлиява при растежа на децата?
Add comment