Не знам какво ме накара да седна и да ви пиша. Чета сайта отдавна, но никога не съм предполагала, че и аз ще стигна до вас. Правя го за пръв път. Имам нужда да споделя болката си.
С първия ми съпруг не ми провървя – пиеше, биеше ме, издържах го три години и се разведохме. Дъщеря ми беше още малка, остана при мен, но родителите ми я отгледаха. Живееше при тях, за да мога аз да работя. Оттогава мина доста време, тя порасна, намери си гадже и преди месец се принесе при него.
С Красимир се запознах преди 2 години на едно фирмено парти. Току-що го бяха назначили при нас – също разведен и много красив, голям шегаджия. Паснахме си много и се сближихме. Само след два месеца той ми предложи брак!
Нямах намерение да се обвързвам отново. Вярно, имах нужда от мъж до себе си, но за брак дотогава не бях и помисляла. Той обаче беше много настоятелен. Кроеше планове, имаше мечти и вярваше, че всеки в този живот има право на втори шанс. Повярвах му и след още два месеца казах „да“. Дъщеря ми ме разбира, подкрепя ме, а и много харесва чичо си Красимир. Доволна е, че най-накрая и аз съм щастлива.
Дъщерята на Красимир – Даниела, е малко по-голяма от моята – двете също много си допаднаха и до ден днешен се разбират. Почти като приятелки са. Дани обаче, за разлика от моята щерка, винаги е живяла само с баща си. Майка й е алкохоличка и още след развода тя останала при татко си. Двамата си имат приказката и са много сладки като баща и дъщеря. Като ги гледа човек отстрани, ще каже, че са като скачени съдове – не могат един без друг. Аз много се радвах на това, а и Дани ме прие от самото начало. Никога не съм имала проблеми с нея – помагаме си, говорим си като приятелки и почти за всичко сме единодушни. Всичко това изглежда като приказка, само че моята явно няма да е с щастлив край…
От 7-8 месеца Красимир много се промени. Забрави романтиката, на която беше цар – цветя, шоколади, малки изненади… Не си спомня вече мечтите и плановете, които крояхме дълго време. Понякога дори ме обижда. А последното нещо, с което най ме засегна, е когато каза, че не се отличавам кой знае колко от бившата му съпруга. Вярно, че и аз обичам да пийвам вечер, правим го дори с Даниела, но не прекалявам с алкохола и никога не съм се напивала. А той е върл трезвеник. Тогава аз много се разстроих – плаках и не му говорих няколко дни. Това пък го ядоса още повече и една вечер ми каза, като не ми изнася животът с него, да си събирам парцалите и да се омитам. Даниела се опита да ме защити и да му обясни, че жена като мен, която да се грижи толкова всеотдайно за него, той повече няма да намери. А той се скара и с нея и заяви, че щом е така, ще отиде да живее при майка си, а нас двете ще ни остави да си пием вечер на воля.
Много съм объркана и не знам какво да правя. Когато съм ядосана, често си мисля, че ако наистина трябва да избирам човек, с когото да живея, то този път няма да е Красимир, нито моята дъщеря, а… Даниела. Но пък нали съм жена – трябва ми и мъж все пак… Мисля
си и друго – че алкохолът заради бившата му съпруга явно се е превърнал в тема табу, но на мен ми е хубаво, когато пия. При това на никого не създавам проблеми. Значи не би трябвало да ме лишава от дребните радости в живота. Не съм ли права?
Милена Кехайова
Какво количество алкохол е полезно и колко е вредно?
Add comment