Ново откритие предполага, че гущерите са съществували 35 милиона години по-дълго, отколкото се смяташе досега.
Бристолският университет използва компютърна томография, за да анализира вкаменелост от влечуго, съхранявана в Музея по естествена история в Лондон от десетилетия.
Анализът показа, че неизвестното влечуго е тясно свързано със съвременните гущери.
Д-р Дейвид Уайтсайд, който ръководи изследването, каза, че фосилът “вероятно ще се превърне в една от най-важните находки за последните няколко десетилетия”.
Смята се, че гущерите произхождат от средния юрски период, но новото откритие предполага, че те са живели и в късния триас (преди 237-201 милиона години).
Вкаменелостта влияе върху оценките за произхода на гущерите и змиите, които са известни като люспести змии, а също така влияе върху оценките за тяхната скорост на еволюция.
Вкаменелостта е намерена в склад като част от колекция от 50-те години на миналия век, която включва проби от кариера близо до Тортуърт в Западна Англия.
Изследователският екип нарече откритието Cryptovaranoides microlanius, което означава „малък касапин“ и се отнася до челюстта му, пълна с остри зъби.
Leave a reply