Учени: Генетично модифицираните комари не могат да пренасят малария

Тези комари забавят растежа на маларийния паразит в червата си, което предотвратява предаването на болестта на хората.

Генетичната модификация подтиква комарите да произвеждат вещества в червата си, които “забавят” разпространението на “виновните” паразити. По този начин е малко вероятно паразитите да достигнат слюнчените жлези на комарите и след това да преминат през ухапването на хората.

Досегашните лабораторни експерименти от изследователската група Transmission:Zero на Imperial показват, че този начин драстично намалява шанса за разпространение на малария.

Болестта остава една от най-разпространените и смъртоносни в света, като застрашава около половината от световното население. През 2021 г. той зарази около 241 милиона души и уби 627 000, предимно деца под пет години в Субсахарска Африка.

След 2015 г. напредъкът срещу маларията е в застой, тъй като комарите и паразитите, които пренасят, стават все по-устойчиви на наличните инсектициди и лечения, което прави необходимостта от нови иновативни решения спешна.

Болестта се разпространява между хората, след като женски комар ухапе някой, заразен с маларийния паразит. След това паразитът расте в червата на комара, след това пътува до слюнчените жлези на насекомото и е готов да зарази следващия човек, когото комарът ухапе.

Но само 10% от комарите живеят достатъчно дълго, за да може паразитът да се развие и да стане заразен.

Мутацията, която изследователите са направили, допълнително забавя времето за развитие на паразита в червата на комара, като по този начин почти елиминира възможността за предаване на инфекцията. Генетичната модификация е направена в основния векторен вид комари на паразита в Субсахарска Африка (Anopheles gambiae).

Ако методът се окаже безопасен и ефективен в реални условия извън лабораторията, тогава той ще осигури мощен нов инструмент за изкореняване на маларията. Учените, които направиха съответната публикация в научното списание „Science Advances“, планират съответните полеви тестове през следващите две до три години, първоначално в Танзания.

За да се използват тези мутантни комари на практика, тяхната специфична генетична модификация трябва постепенно да бъде предадена от лабораторни комари на тези, живеещи в дивата природа.

Въпросът е обаче дали това може да се направи масово, за да даде резултат в разумен период от време. Решение би била техниката на генно задвижване, която обаче включва някои трудности и рискове.

„Историята ни е научила, че няма магически куршум, когато става въпрос за контролиране на маларията, така че трябва да използваме всички оръжия, които имаме на наше разположение, и да намерим нови. Генетичните насоки са едно толкова мощно оръжие, което се комбинира с лекарства, ваксини и контрол на комарите, той ще може да помогне за спиране на разпространението на малария и да спаси човешки животи“, каза д-р Христофидис, учил биология в Атинския университет.