Оказа се, че няма законен начин да ги изгоня
Направо ще полудея! Свекърът – бащата на покойния ми съпруг, от известно време започна да развива старческа деменция. В момента е на 83 години.
Какво да се прави, живот, всички към едно място сме се запътили, виках си. Гледах го, чистих му, купувах му лекарствата и следях да си ги пие, всеки ден му готвих и минавах половит София, за да му донеса храната и разтребя.
Той взе да се влошава, тъй като не можа да го следя постоянно, все да мъкне всякакви боклуци вкъщи.
Какво да се прави, тряваше да търпя, макар съседите да мърмориха, че миришело.
Докаго съпругът му беше жив и самият той си беше акъла, се разбирахме добре. Пък и ахаптаментът му е огромен, на хубаво място, още преди години го приписа на двете ни деца, които някой ден ще вземат добри пари като го продадат.
И изведнъж ми звъни една съседка и вика: „Ела да видиш какво става!“ Мен два дни ме нямаше, бях му оставила повече храна. Отивам, отваря ми една циганка и не ме пуска да вляза в апартамента.
По-късно довела и роднините си там – цял катун, а се оказа, че не мога да ги изгоня. Полицаите вдигат рамене – той не е освидетелстван, това са му гости… А само като си помисля тия „гости“ като напипат нотариалния акт на апартамента… Не знам какво да правя.
В.М., 59. г., София
Leave a reply