Ето как той виждал библейския край на света
Исак Нютон може да се счита за един от най-известните учени за всички времена. Изследванията му го отвеждат извън математиката, астрономията и физиката в области, далеч от обикновената наука. Спасените от огъня му бележки разкриват, че и той се е интересувал от апокалипсиса, но по много необичаен начин.
В допълнение към впечатляващото си научно наследство, Нютон оставя редица непубликувани бележки след смъртта си през 1727 година. Те са свидетелство за неговия дълъг и уж обсесивен интерес към окултното: алхимията и теорията за библейския апокалипсис.
Тези мистични тенденции, които по това време биха били считани за ерес, могат да се видят в бележките, които в момента се продават на търг за около 375 000 долара.
Тези ръкописи са фрагменти от пожар, който вероятно е причинен от кучето му Даймънд, което случайно е бутнало свещ в дома си. Една от бележките на Нютон се отнася до Великата пирамида в Гиза, базирана на египетска единица, наречена кралски лакът.
Нютон вярвал че чрез количествено определяне на мярката може да усъвършенства собствените си теории за гравитацията и по този начин да предостави безпрецедентно точна мярка за обиколката на Земята – като същевременно отключва други неясни и „свещени“ геометрични наблюдения, които в крайна сметка могат да предскажат кога ще приключи. света, напр. което е предвидено в Библията.
„Той се опиталда намери доказателства за своята теория за гравитацията, но освен това се смята, че древните египтяни са пазели тайните на алхимията, които междувременно са били изгубени“, казва Габриел Хийтън, експерт по ръкописи.
„Днес тези области на изследване се считат за необичайни и псевдонаучни, но Нютон не го е виждал по този начин през 17 век“, каза Хийтън.
Тези бележки са част от невероятната и сложна мрежа от изследвания на Нютон, които са преплетени и обхващат области като естествената философия, алхимията и теологията. Ученият може би е вярвал, че само някои от тях са подходящи за публикуване.
„Не е изненадващо, че той не публикува нищо за алхимията, защото тайната била много често срещан принцип в тази област на изследване и ако били публикувани неговите богословски убеждения, това би струвало (поне) кариерата му“, се казва в текста.
Leave a reply