Като избирате какво зеле да засадите в градината, не се ограничавайте само до бяло, брюкселско, карфиол и броколи
Вече има достатъчно интересни видове, семена за които се предлагат и у нас.
1. Китайско пак-чой
Това е близък роднина на нашето бяло зеле и на пекинското. Сочните листа на пак-чой имат интересен вкус и аромат, в родината му го наричат горчичено или зеле-целина. Богати са на калий, фосфор, желязо, пектини и на редица витамини. Не образува кочан, на диаметър розетката стига до 45 см. Достатъчно красива е и може да служи за украса на градината.
Пак-чой няма специални изисквания към почвата, устойчиво е на болести. Засажда се през пролетта, понася ниските нощни температури. Затова пък летните горещини не са му по вкуса. Ако сега пропуснете да го засадите, изчакайте началото на есента. Първите листа ще отрежете месец след посяване на семената. Може да ги използвате за салата, да ги варите или задушавате.
2. Романеско
Това е хибрид на карфиол и броколи, създаден в Италия. Не само формата му е причудлива, има интересен орехов вкус. При добри грижи стъблото става до метър, а главата от странни пирамидки тежи до половин килограм. Романеско е богато на полезни вещества, като най-ценно е лесното им усвояване. Препоръчва се на бременни заради многото фолиева киселина. Превъзхожда другите сортове и по съдържание на каротин и селен.
Отглеждането му е сходно с това на карфиола. Може да засеете семена или да използвате готов разсад. Краят на април и началото на май е най-подходящият период. Почвата не трябва да е кисела. Поливайте редовно, плевете и подхранвайте като при обикновеното зеле. Следете за вредители – гъсениците много го обичат.
3. Японска мизуна
Това листно зеле може да се отглежда без проблем и в сандъчета на балкона. Не е капризно, издържа и на по-ниски температури. На вкус напомня рукола, но може да се ползва не само за салата, а и за готвене. Листата са с различен цвят според сорта, има и червеникави. Често го садят като декоративен килим под по-високи цветя.
Мизуна непрекъснато пуска нови и нови листа, така че режете тях, не скубете целия корен. Месец и половина след посяването са готови за бране.
Това зеле лесно се отглежда, няма специални изисквания. Достатъчни са плодородна почва и редовно поливане. Изберете място, което през следобедните часове е засенчено.
4. Гринкол
То е най-популярно в Германия, Дания и Швеция, наричат го кейл. Заради красивите надиплени листа се сади и като цвете. На височина стига до половин метър.
Зелето е уникално не само на външен вид. Съдържа всички витамини и минерали, които има в другите видове, но в по-големи количества. Ценно е с многото белтъчини, което го прави отличен избор за вегетарианци и при диети за отслабване. По-вкусно е сурово, термичната обработка трябва да е съвсем кратка, за да не загуби цвета и вкуса си.
Това е най-студоустойчивото зеле. Може да се сее направо в почвата, няма претенции колко е плодородна. Кръстоцветната бълха – най-големият враг на зелето, не го обича. Нужно е само да поливате и подхранвате редовно.
5. Савойско
Това е сравнително по-познато зеле, а и по форма напомня нашето. В САЩ и Централна Европа е най-използването. Гофрираните листа са тъмнозелени и съдържат повече полезни вещества.
Отглежда се от разсад. Има нужда от плодородна почва, която е добре да се подготви с тор от есента. По време на растежа се разрохква и плеви. Това е особено важно при глинеста почва. Всички останали грижи са като при бялото зеле. Готви се по същия начин.
Leave a reply