Аз му простих, но пак не можем да заживеем нормално
След трийсет години брак, ми се случи нещо, което дори не си бях помисляла, че може да стане.
А именно – съпругът ми, с когото бяхме заедно още от ученици, всъщност той е първият и единствен мъж в живота ми, ми призна, че има любовница.
Била някаква колежка, с петнайсетина години по-млада от него.
Не се била женила никога, явно се е притеснила, че ще остане стара мома и му се нахвърлила по време на един семинар в Боровец, на който отиде служебно. Той бил малко подпийнал и поддал…
След това известно време излизали след работа, ходели някъде, не искам даже да знам къде, но през цялото време го гризяло чувството за вина и накрая ми призна, а на нея казал, че приключват.
За мен това беше като удар с чук. Две седмици не знаех какво да сторя… След това обаче разбрах, че заради едно кривване не си струва да залича връзка, която представлява почти целия ми съзнателен живот. Така че реших да простя.
Обаче озази жена не се спря. Вече мина половин година, откакто мъжът ми я заряза, и тя продължава да го търси.
Звъни му постоянно, дори и в три през нощта. Отнякъде е намерила моя телефон и, когато той не й вдига, звъни и на мен. След това пък започва да звъни дори на майка ми! Пише ми какви ли не глупости на електронните ми пощи, постоянно ги сменям, но тя успява да ги открие и отново започва.
Съпругът ми и той не знае какво да прави и как му е дошло такова чудо на главата. Смени работата, за да не се налага да се виждат, но тя пак не спира.
И не знам докога…
З.С., 52 г., Варна
Add comment