Срам ме е да си подам носа навън
От известно време подозирах, че има нещо нередно със синя ми. В началото си мислях, че просто е по-срамежлив, но вече стана на 24 години и така и не само не доведе момиче вкъщи, но не съм и чувала да се вижда с някоя.
Всичките му връстници си имаха приятелки, някои дори вече се бяха оженили, имаше дори и такива с деца, а той си ходеше сам. Подпитвах го, разбира се, но какво да ми каже.
После започнах да чувам някакви слухове, все пак не сме голям град и нещата не могат да се крият дълго време.
Когато накрая един ден ми призна, че е гей, честно казано, вече го знаех и не беше никаква изненада. Какво да се прави, разбира те, че не бях никак щастлива, но дете ми е, казах, че го подкрепям.
Но това което последва година по-късно нямаше как да го предвидя. Веднъж дойде с някакъв младеж и го представи като неговия приятел.
Е, добре, запознахме се, какво да правя. После въпросният започва да остава у нас през нощта, това никак не ми харесваше, но пак нямах какво да сторя.
Докато дойде деня, в който ми сервира, че ще живеят заедно, и то не къде да е, а вкъщи. Баща му и той сутрин отива на работа, а вечер се прибира на прибежки да не срещне някой съсед.
Оттогава ме е срам да си покажа носа навън, защото знам, че всички съседи знаят и не мога да преглътна срама.
Добре, щом е решил, да прави каквото иска с живота си, но защо трябваше да съсипе нашия?
Д.С., 51 г., Петрич
Leave a reply