Той спря да ходи по кръчми, но наместо това започнахме да пием поне по литър водка
Със съпруга сме женени от повече от 30 години и през цялото това дълго време, бракът ми е преминавал през различни обрати и премеждия.
Като цяло обаче сме се разбирали, нямало е случай той да ме нагруби съзнателно грубо, да вдигне ръка пък изобщо не си е помислял.
По едно време обачи започна да не се прибира след работа, ходеше по кръчми.
Прибираше се към 23-00 часа, аз отдавна съм си легнала, и той ляга, сутринта на работа.
Така се случваше да не се видим по цяла седмица.Не ми харесваше това, разбира се, но гледах да не правя скандали, защото знам, че те обикновено водят до обратна реакция.
Постепенно като че му омръзна да обикаля по кръчмите с алкохолизираните си приятели и започна да си идва вкъщи.
Аз, от годините, през които си стоях по цяла нощ сама, си бях развила навика да удрям по няколко водки всяка вечер, че да мога да заспя.
И неусетно стана така, че си станахме другари по чашка.
Не твърдя, че ни е лошо, но ме притесняват количествата – вече не пием под литър (двамата) водка на нощ…
В.С., 56 г., Силистра
Leave a reply