С разхлабването се юрнаха навън като изоглавени
Да ви кажа честно, бих предпочела да беше останало по-дълго извънредното положение.
Да, досадно беше да си седиш само в къщи и да не можеш да пиеш едно кафе с приятелки, но чак сега оценявам колко сигурна се усещах зад заключените врати.
Сега излизаме, времето е хубаво, топло, но знам, че заразата още не си е заминала, а болестта наистина е страшна, каквото и да говорят някои.
Вече съвсем не мога да контролирам децата ми – момче на 14 и момиче на 17 години.
Само малко като поотпуснаха мерките и се юрнаха да хойкат къде ли не като изоглавени, събират се компании – със сигурност не по двама-трима, а цели тумби.
Просто нищо не мога да направя, не мога да им изляза на глава, казват само, че нищо им нямало и, че внимават, ама аз си ги знам колко внимават.
А виждаме освен това, че се доказа, че и младите не са застраховани от коронавируса, вече има и жертви сред децата.
Да беше останала малко по-дълго тая карантина…
М.Д., 39 г., Стара Загора
Leave a reply