Карантината съсипа съвсем доходите ми
Вече колко дни, откакто отвориха не само ресторантите, но и малките кафенета и барчета, каквито обичам и доскоро ходех всеки ден поне за час-два да пия едно или две питиета, а още не съм бил и веднъж дори.
Това най-много ми липсваше по време на социалната изолация – да седна в кварталното кафене, да си поръчам водка или бира и да си побъбрим със собственика и комшиите.
Само си повтарях как нещата ще започнат да се оправят, как отново кафенето ми ще отвори и веднага след работа ще отида и ще си спомня как разпусках.
Е да, обаче от работата ме съкратиха, а тъй както се оказа, че последните месеци без да знам, не са ми плащали осигуровки – нито здравни, нито пенсионни, нямам право дори да кандидатствам за помощи или някакъв кредит.
Изритаха ме като куче без нито един лев.
В момента сме толкова закъсали – разчитаме само на заплатата на жена ми, а тя е обидно малка и не мога да си позволя лукса дори едно кафе да пия навън.
Каква ирония, нали?
В.С., 47 г., Свищов
Leave a reply