Единственото ми време, когато ми е спокойно са двете ракии там
За някои може и да не е кой знае каква работа или проблем, но за мен това, дето го направиха с извънредното положение, определено е.
Бачкам яко, имам три деца, две от които още живеят вкъщи и са на моя издръжка, въпреки, че синът ми е на 27, а по-малката дъщеря е на 23.
И двамата не работят, особено големият хрантутник, който дори и не търси, малката поне опитва това-онова.
Претенциите им обаче са големи и постоянно им трабвят пари, които си мислят, че съм длъжен да им осигурявам доживот.
Само най-голямата ми дъщеря се е отделила и живее със съпруга си, работят си, но там пък имам други разходи покрай внучето, макар и да не ме тероризират като тия двамата.
Със съпругата ми сме в крайно обтегнати отношения и, честно казано, единственото време, за което буквално живея и ми дава някакво спокойствние, е как ще се прибера след работа и ще изпия две ракии в кварталното барче, където ще си говорим глупости и никой няма нищо да иска и да ми мрънка.
И сега от утре и това няма да го има. Сигурно са прави да затварят заведенията, това с вируса навярно е сериозна работа, но прости не знам вече къде ще намеря моите два часа в денонощието за някакъв релакс.
Д.Д., 57 г., Габрово
Коментари