Всеки ден му давам пари, а в махалата ме одумват, че не му помагам
Брат ми е здрав и прав мъж на вече 52 години и през живота си няма и един ден трудов стаж.
Ако се е занимавал с нещо, то е било само с някакви далавери, от които само се накисваше още повече и родителите ми трябваше да продават поредния имот, за да го измъкнат от батака.
Разбира се, аз, която също съм тяхно дете, от тези имота така и не видях нищо, но не съм протестирала, просто махнах с ръка.
Сега, на петдесет и две години му откриха диабет и имам чувството, че това му дойде дюшеш.
Говорила съм с много лекари и всичките ми казват, че с тази форма на диабет и тези нива на кръвна захар, няма проблем да си работи и живее пълноценно, но той не иска и като го слушаш, ще умре всеки момент.
Както цял живот, паразитира на гърба на баща ми, изяжда му пенсията за два-три дни, а след това започва да звъни на мен.
Нямам големи доходи, но въпреки това му купувам лекарствата, вземам им храна и му давам по десет-двайсет лева на ден.
И въпреки това, той не само, че не изпитва и грам благодарност, а само обикаля из махалата и разправя на всички как не съм го поглеждала и съм го оставила да умре от глад.
М.С., 47 г., Севлиево
Leave a reply