Обажда се от чужбина през месец два, праща някакви пари…
Винаги сме мислили, че сме възпитали дъщеря си, която ни е единствено дете, да бъде отговорен и добър човек. И затова наистина не мога да проумея как се случи всичко това…
Преди две години съпругът й я напусна и отпраши нанякъде. Оттогава нито сме му виждали очите, нито сме го чували.
Тя, разбира се, го понесе много трудно. Имаха две деца – момче и момиче. Аз като нейна майка, разбира се, бях зад нея, постоянно й повтарях, как няма да я оставим с внуците, как ще се справим с общи сили.
Половин година по-късно тя остави децата за през уикенда с уговорката, че ще ги вземе в понеделник сутринта за училище и оттогава не сме я виждали.
Как ли не се опитвахме да осъществим някакъв контакт – телефоните й изключени, не се обажда на никого.
От време на време получаваме някакви парични преводи от някакви държави в Европа, все различни и това е. Виднъж не е звъннала или поне да се свърже с децата по фейсбук или там другите социални мрежи.
Парите, които праща, са си направо мизерни, но не парите са големият проблем, все ще се опровим. Нож можете ли да си представите как се отразява това на децата?
В.К., 62 г., Шумен
Leave a reply