Като че ли това е от нещата, които се случват на другите…
Никога не съм очаквал, че нещо такова ще ми се случи, макар че има логика… Като се започне с това, че още преди петнайсет години баща ми почина от рак на гърлото, а знаем, че онкологичните болести се обусляват и от наследствеността.
Имам и приятели, които си отидох от тази болест, поне трима.
И въпреки това, някак си си мислиш, не знам дали всички, но поне аз сякаш така смятах, че това е нещо, което се случва на другите хора и няма как да те сполети в един момент.
Преди два месеца ми казаха, че имам лимфон на белите дробове, и то от най-годните, почти нелечими.
Разбира се, още в началото не ти казват колко точно ти остава, но то се подразбира, че няма да е дълго.
И хоризонтът на живота ти изведнъж много рязко се скъсява, а аз лично почнах да се чудя как ли са се чувствали баща ми и приятелите ми тогава, защото в оня момент сякаш не се запитвах много.
Вл. С., Русе
Leave a reply