На 43 години няма и един ден трудов стаж, какво ще прави като си отидем?
Синът ми е вече на 43 години и до момента няма нито един ден трудов стаж. Продължава да живее при нас и се държи сякаш това е най-нормалното нещо на света.
Аз си обичам детето и се радвам да е до мен, но също така и разбирам, че мъжете, които на тази възраст продължават да живеят с родителите си, ги наричат неудачници и общо взето е ясно, че не са постигнали нищо в живота си.
Не знам на какакно се дължи това – на неувереност, на мързел, на някакво психическо заболяване? До двайстата си година се развиваше много обещаващо, беше пълен отличник, научи три езика и изведнъж реши, че нищо не го интересува.
Същото е и с жените – случвало се е да води някои момичета вкъщи, но никоя не се е задържала. А то как и да стане, при положение, че за всяко нещо търчи при мен да ми иска джобни.
Аз ще си го гледам колкото мога, но вече само тази мисъл ме тревожи – какво ще прави, когато мен вече ме няма?
С.К., София
Add comment