Синът ми пропада, не знам как да го спася!

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ


На 43 години няма и един ден трудов стаж, какво ще прави като си отидем?

Синът ми е вече на 43 години и до момента няма нито един ден трудов стаж. Продължава да живее при нас и се държи сякаш това е най-нормалното нещо на света.

Аз си обичам детето и се радвам да е до мен, но също така и разбирам, че мъжете, които на тази възраст продължават да живеят с родителите си, ги наричат неудачници и общо взето е ясно, че не са постигнали нищо в живота си.

Не знам на какакно се дължи това – на неувереност, на мързел, на някакво психическо заболяване? До двайстата си година се развиваше много обещаващо, беше пълен отличник, научи три езика и изведнъж реши, че нищо не го интересува.

Същото е и с жените – случвало се е да води някои момичета вкъщи, но никоя не се е задържала. А то как и да стане, при положение, че за всяко нещо търчи при мен да ми иска джобни.

Аз ще си го гледам колкото мога, но вече само тази мисъл ме тревожи – какво ще прави, когато мен вече ме няма?

С.К., София

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар