Интересна работа, прилични доходи, приятни колеги – всичко щеше да бъде чудесно, ако не беше той, шефът
Не го харесвате и това си е. Както и да се мъчите да го приемете, не успявате. Смятате, че не е ответна реакция, понеже той не ви харесва или не се отнася справедливо към вас. Имате принципни възражения – може да е ръководител с лош стил, да е некомпетентен, да му нямате доверие и т.н.
Най-лесно би било да си вземете шапката, както се казва, и да си търсите друго място. Но не искате – вие обичате работата си и нямате желание да сменяте фирмата. Неприязнените чувства, които изпитвате към началника, обаче ви действат потискащо и демотивиращо.
Няма какво да се лъжете – като работите с шеф, когото ама никак не харесвате, ще ви се наложи да преживеете много трудни моменти
Приемете ги обаче като предизвикателства, които ще ви направят по-добър професионалист и ще ви подготвят за крачка нагоре в йерархията. Положението е незавидно, но като се постараете да извлечете максимум полза от него, не само ще оцелеете, ами ще продължите професионалното си развитие.
Възпитание на чувствата
Първо се самоанализирайте. Добре, не харесвате началника, но защо поточно? Казвате, че не е лично, а принципно – защо-то така не се ръководи. Съвсем сигурни ли сте обаче, че не грешите вие, ако все пак с този човек начело екипът ви постига успехи.
Ако отскоро работите с него, а предишният ви шеф беше съвсем различен, това не означава, че този непременно е лош. Стилът му е друг, но щом не е некомпетентен, авторитарен, несправедлив, хаотичен, самовлюбен и т.н. безспорно отрицателни качества, може би отказът да го приемете е ваша грешка.
Кажете си, че всеки път ще се опитвате да виждате положителното, а не отрицателното в него. Като се самоманипулирате така, след известно време вероятно ще престане да ви си вижда толкова черен.
Напълно възможно е обаче шефът ви да е толкова несъвместим с вашите ценности като професионалист и като човек, че затова да не сте в състояние да го приемете. Тогава най-твърдото ви решение трябва да е, че няма да по-
зволите в никаква ситуация чувствата ви да проличат.
Трудно е, защото не само не го харесвате, ами и не го уважавате. Само че ако издадете това, влизате в личен конфликт с него. Той ви е началник и вие сте длъжни по силата на служебната си характеристика да се подчинявате без демонстрации на емоции. Ако не можете или не искате, от само себе си се разбира, че трябва да си търсите друга работа. Така че управлението на емоциите се превръща в ключово умение и всекидневно усилие за вас. Никога не показвайте даже нотка на неуважение. Никога не го одумвайте и с колеги.
Ако се налага да реагирате в определена ситуация, придържате се само и единствено към фактите, правете го като професионалист и възпитан човек.
Искреността и спонтанността са по-присъщи на човешкото поведение колкото лицемерието и притворството. Затова внимавайте да не се издавате с мимика, жест или неволно изпусната дума. Контролирайте се и защото хората са интуитивни – шефът ви вероятно подсъзнателно усеща, че не го харесвате.
Старайте се да бъдете наистина максимално обективни в преценките си
Когато имате отрицателно отношение към някого, сте подозрителни към него. Всичко, което каже или направи, ви се струва по-лошо, отколкото е в действителност. Обратното – по-безкритични сте към хора, които са ви симпатични. Отчитайте това във всеки момент, защото иначе ще сте си виновни сами, че хиперболизирате причините за неприязънта си към началника.
Add comment