Страхотно е, че си се замислил/а по темата. С това си направил/а първата крачка към успеха не само през тази година
Остава да се пребориш с онова, което те демотивираше през миналата година – че не всички предмети са ти интересни и че смяташ за излишно да „зубриш“ по някои от тях неща, които никога няма да ти потрябват в живота.
Темата за нужното и ненужното в учебния материал е дълга, има връзка с мотивацията, но не е най-важната.
Приеми тази част така – трябва да се накараш да усвояваш на прилично ниво и онова, което смяташ за неинтересно или излишно, за да изкараш прилична оценка и да завършиш гимназия с прилична диплома. Мотивът ти да правиш това е свързан със страха от възможни негативни последствия.
Много по-силно обаче действа положителната мотивация – да се стремиш към нещо, което ще те направи щастлив/а.
Можеш да мислиш дали да решаваш задачи по два начина:“ Ще решавам, за да не изкарам двойка на входния тест“ или „Ще решавам, защото искам шестица“
Става дума за една и съща дейност, но ти подхождаш към нея с различни нагласи. Страхът е по-слаб мотиватор от желанието, облечено във воля, казват треньорите по личностно развитие.
Представи си, че тичаш. Какво ще
ти даде сили да бягаш по-бързо? Заплаха, която те гони? Или нещо примамливо, което те чака отпред? Безспорно страхът е негативна емоция, която те изтощава. Безспорно стремежът към успех е положително чувство, което те зарежда. В крайна сметка стигаш до финала уморен по различен начин – смазан, когато си бягал от страх, и удовлетворен, когато си тичал към желана цел.
Избери си по кой начин ще гледаш на ученето. Когато всеки ден си припомняш защо трябва да се справиш с него, ще намираш сили. Важното е отговорът на въпроса да не започва с „не“.
Та защо да се мотивираш да учиш? Защото не искаш да изкарваш двойки – неправилен отговор. Защото искаш да имаш добра диплома и да те приемат да следваш специалността, за която мечтаеш – правилен отговор.
Leave a reply