Нормално ли е да трябва да мисля само за децата и брака си, а за себе си никак?
Наскоро направих 40 години, колкото и да не вярвах, че някога ще стигна до подобна възраст!
Малко след рождения се ден, който прекарахме прекрасно със съпруга ми и двамата ми синове, обаче започнах да си задавам различни въпроси…
Сигурно съм изпаднала в някаква възрастова криза, не знам.
Въпреки че много ме беше страх от тази възраст, след като веднъж завинаги я навърших, разбрах, че не се чувствам абсолютно по никакъв различен начин. Нито се усещам по-стара, нито по какъвто и да е начин по-различна.
Разбрах обаче нещо друго, което си е самата истина и самата аз не мога да проумея как не съм го забелязвала досега.
Някак си незабелязано се оказа, че всъщност отдавна съм спряла да се виждам с всичките си приятелки и приятели. Ако поддържаме някакви контакти, те са били по телефона и във фейсбук, но в продължение на цялата текуща година, не сме се виждали нито веднъж на живо.
Да не говорим за пътувания, ваканции.
Когато все пак стане въпрос да се видим, все някой от нас има проблем с децата, със семейството, с работата, и накрая всичко пропада.
Мисля, че още сме млади – трябва ли да се откажем от живота си ей така?
М.Щ., Търговище
Leave a reply