Отговорното родителско поведение трябва да балансира между здравия разум и съвсем леко притеснение
Ако изпращате сина или дъщеря си на изпит с един милион предупреждения, а ръцете ви треперят, докато поливате вода за късмет, посланието е съвсем различно: „Щом нашите се тресат от притеснение, колко ли ужасно нещо ме очаква?!“ После как искате отлично представяне?!
Във всичко, свързано с възпитанието, трябва да играете на ръба, да балансирате. Прекаленият ви непукизъм може да отслаби мотивацията на тийна и да го накара да си мисли, че този изпит явно не е толкова важен. Прекалената тревога пък може да го напрегне и да го откаже от битката.
Понякога няма как да не се притеснявате, а дори да се опитвате да не ви проличи, никой не би ви повярвал. Ако тийнът има проблеми с близък приятел или пък е скъсал с гаджето и проявява депресивни симптоми, не е добре да се правите, че не ви пука. В този момент той има нужда от подкрепа.
Покажете, че разбирате страданието му и в никакъв случай не говорете с глас, в който прозира съжаление
Загрижеността ви трябва единствено да успокоява, че не е сам и че ще се измъкне от тази криза. Загрижеността ви трябва да носи тон на оптимизъм и на увереност, че знаете как да му помогнете. Може да вкарате доза хумор или философия. Може да разкажете за собствения си опит от гимназиалните или по-късните години в аналогични ситуации.
Прекалените родителски тревоги имат още една неприятна страна. За много тийнейджъри те са поредният натиск в живота. Нов проблем, с който трябва да се съобразяват.
Синовете и дъщерите на твърде притесняващи се родители се чувстват задължени да бъдат добре, за да не задълбочават техните тревоги. А когато не са добре, започват да крият и да се преструват, за да не притесняват мама и татко.
Това е много опасно, защото може да не узнаете за проблем, който изисква намесата ви. Родителите, които постоянно треперят за нещо, отнемат на тийна правото да бъде по-слабият и да вижда в тях опора.
Представете си крайна ситуация. Тийнът има алергия от мед. Майката е преживяла много тревоги с тази алергия и непрестанно му повтаря, че трябва да чете внимателно етикетите на всяка храна, която си купува. Когато говори, очите й се пълнят със сълзи, ръцете й затреперват. Той внимава. Случва се обаче да го почерпят с бисквити, които по нищо не изглежда да съдържат мед. Получава задушаване. Не се обажда на майка си, за да не я тревожи, тръгва сам към болницата. Е, дали при тази своя свръхтревожност тя го е защитила, или го излага на още по-голям риск?
Отговорното родителско поведение е тийнейджърът да бъде информиран за всяка опасност, която може да срещне по пътя си, но да не позволявате да живее постоянно в тревога. Така не го предпазвате, а го натоварвате излишно.
Leave a reply