Десет години тя властва над сърцето на крал Луи XIV с помощта на всевъзможни хитрости и на опустошителния си чар
През 1663 г., двадесетата година от царуването си, кралят е на 25. Още не го наричат „Слънце“, но амбициите му вече са безгранични, както и апетитът му към красивите жени.
Срамежлива и безлична, кралица Мария-Тереза е затворена в своя скучен живот. Луи предпочита да общува с дамите от Версай и особено с фаворитката си Луиз дьо ла Валиер. Това не му пречи да поглежда и останалите. Затова е чудно, че все още не забелязва апетитната млада жена, една от придворните дами на кралицата – някоя си Франсоаз дьо Рошешуар дьо
Мадам дьо Монтеспан
Мортемар, отскоро омъжена за маркиз дьо Монтеспан.
В двореца Франсоаз се отличава с живия си дух и остроумните си забележки, които не прощават никому.
Нейната ярка красота наистина й печели много почитатели, но истински тя блести с интелекта си в разговорите за литература. Начетена, забавна, жестоко иронична и дръзка, Франсоаз дразни другите жени, които й завиждат, и съблазнява мъжете, които я наобикалят – всички мъже, освен краля. А повече от всяка друга тя иска да е негова любимка.
Изключително ловко Франсоаз, която иска вече да я наричат за по-изискано Атенаис, оплита мрежите си около монарха, като за целта дори става близка приятелка с любовницата му Луиз дьо ла Валиер. Амбициозната Франсоаз се наслаждава на съперничеството между кралицата и фаворитката.
Веднъж, когато фаворитката изпреварва с каретата си кралицата, за да посрещне първа завръщащия се от пътуване Луи XIV, Франсоаз възкликва пред унизената съпруга: „Каква низост да станеш любовница на краля! Ако някога допусна такова падение, ще съумея поне да го прикривам от чуждите погледи.“ По този начин придворната дама предупреждава кралицата, че когато стане фаворитка на Луи, ще се показва достойна за тази чест като никоя друга преди нея.
В очакване на триумфа си Атенаис си изгражда репутацията на благодетелна съпруга.
До деня, в който кралят най-после я забелязва, покорен от нейната грация и от интелекта й. Луи XIV прави всичко, за да я спечели, но Атенаис умее да изглежда непристъпна и разпалва умело желанието му. Тази игра й носи огромно удовлетворение, защото още преди да му стане любовница, тя вече владее мислите му, пише „Жуpнaл“. Най-после в един майски ден на 1667 година владетелят е допуснат в леглото й. Разбира се, Атенаис не става просто поредният му трофей, а новата му фаворитка. И смята задълго да остане такава. Съпругът й прави огромен скандал, но бързо е прокуден в земите си в Гаскония.
Маркизата пък скоро забременява от краля. Тя го дарява с общо седем деца – всички те са признати от него и удостоени с благороднически титли. По ирония на съдбата възпитанието им е поверено на маркиза дьо Мантенон, която по-късно ще отстрани мадам дьо Монтеспан от сърцето на краля и дори ще се омъжи тайно за него.
Официално връзката на Франсоаз с краля е прикрита зад тази с фаворитката дьо ла Валиер.
Двете любовници живеят заедно, но истинската владетелка е дьо Монтеспан, която развива политика за протекция над хората на изкуството. Засенчената бивша любимка накрая решава да се оттегли. Постепенно обаче и красотата на мадам дьо Монтеспан започва да повяхва. Кралят все по-рядко е в обятията й. Уморен от интриги и прекалено много разкош, той намира утеха при бившата си любовница, което докарва Атенаис до бясна ревност. Но това само отблъсква краля от нея.
Междувременно започва и прочутият епизод с „отровите“. Мадам дьо Монтеспан не съумява да изчисти името си, замесено в многобройни интриги. Обвиняват я дори във вещерство, а кралят е безсилен пред разрастващия се скандал. След 1680 година тя продължава да живее във Версай, но вече няма достъп до Луи XIV. Това продължава дълги години, след което низвергнатата фаворитка е изпратена в манастир и там умира през 1707 г.
Add comment