Защо всички мислят, че остарееш ли, нямаш право да живееш?
Аз съм възрастна жена, на 77 години съм. Знам, че по-голямата част от живота ми е зад гърба ми, каквото ми остава, го имам за подарък.
Имах добър съпруг, много добре се разбирахме и имахме хубав живот заедно. Но той почина много млад, само на 59 години.
Оттогава съм сама, отгледах двете си деца, сега помагам за внуците. Не се оплаквам – и децата, и внуците са ми много добри.
Самотата обаче ми натежава. Децата си имат свой живот, живеят отделно. Да, обаждат се често, но все пак всеки си е в къщата, и аз съм си сама в маята.
Случи се така, че от година се събрах с един господин на моята възраст. То за каква любов да говорим на нашата възраст, вагното е да си имаме компания. Моят апартамент е хубав и гобям, а той живее в една съборетина и затова дойде да живее при мен.
И навярно заради това децата ми се настроиха срещу него. Явно са решили, че иска да ми вземе къщата, след като умра, и постоянно ми говорят срещу него, искат да го гоня. А ние просто искаме да не сме сами. Защо младите винаги смятат, че остарееш ли, вече нямаш право да живееш?
Д.К., Пазарджик
Leave a reply