През лятото цветята разкриват пълната си прелест. Но не всички са в състояние да цъфтят през цялото време
Ако нямате възможност непрекъснато да подменяте растенията в градината, изберете видове, които ще разтварят пъпките си от юни до септември.
Сигурно веднага се сещате за едногодишните петунии, калибрахое и лобелии. Но има и цветя, които сезон след сезон ще ви радват с красотата си. С тях можете да създавате ефектни композиции, да решавате различни задачи в градината.
С карамфилите никога няма да сбъркате, стига да изберете точния сорт. Цяло лято цъфтят ниските и най-сгудоустойчиви. Видът dianthus deltoides стигат до 40 см, цветовете му не са толкова кичести, затова пък са много и остават до края на септември. Подобни са dianthus uralensis, които са по-ниски, но са издръжливи на засушаване, а розовите им цветове са много трайни. Всички сортове виреят и на камениста почва, обичат ярко слънце. След цъфтежа се подрязват и подхранват.
Шалфеята, по-популярна като салвия, стига на височина до 60 см
Листата са гъсти, а ефектните съцветия са до педя. Багрите са в синята и виолетовата гама, има и бели. Запазват се до началото на есента, стига да се отстраняват редовно повехналите цветове.
Шалфеята обича умерена влажност и хранителна почва, вирее на слънце и полусянка. Подхранва се при засаждането и след първата вълна на цъфтеж. Подрязва се късно през есента.
Астранцията е незаслужено пренебрегвана като скучна. А по време на цъфтежа си образува храст с височина 70 см, цветовете са бели, розови, кремави или зеленикави. Запазват се до началото на есента. Подходяща е за алпинеуми, няма изисквания към почвата. Вирее и на полусянка.
Геранията няма трайни цветове, но сортът geranium sanguineum прави изключение. От средата на юни до септември се разтварят ефектните карминени цветчета с диаметър 4 см. Може да мине 15 години без пресаждане. Харесва обилна светлина, но ще изтърпи и малко сянка. Повехналите цветове трябва да се отстраняват. Полива се само при голяма суша.
Алхемилата е друго универсално многогодишно цвете, което образува пъпки цяло лято. Стига до половин метър, а яркозелените листа само подчертават жълто-зеленикавите цветове.
Ако след края на цъфтежа подрежете растението, през есента ще образува нови пъпки
Единственият недостатък на цветето е, че се разпространява бързо и може да превземе градината. Обича ярка и разсеяна светлина и плодородна почва. През зимата се мулчира за защита.
Обикновеният флокс е най-дългоцъфтящ. На височина достига до 60-70 см и образува гъсти храсти. Багрите са едноцветни в розовата и пурпурната гама, има и бели флоксове. Обича слънце, плодородна почва и редовно поливане. Подхранва се през целия сезон.
Leave a reply