Самочувствието е добро качество, когато има покритие. Скромността – също, стига да не е първата крачка към неувереността
Скромността краси човека – поколения българчета пораснаха с тази поговорка. Родителите и учителите мъмреха всяко по-отракано пионерче, което посмяваше да се изтъкне пред редицата еднакви другарчета.
После обаче пионерските редици се разпуснаха и обществото влезе в хаос. Едни продължаваха да вярват, че да си скромен е достойнство. Други вече смятаха това за недостатък. Част от новите родители започнаха да учат децата си да бъдат абсолютно самоуверени и всеки ден да си повтарят в огледалото: „Ти си най-добрият!” Здравословно самочувствие означава той да не се подценява, но и да не бъде помпан със суперлативи, които ще изкривят самооценката му.
Според психолозите самочувствието, с което израства един човек, се определя до голяма степен от отношението на родителите към него
В репликата „Този какъв комплексар е! Сигурно са го били много като малък!“ има голяма доза истина. Може да не са го били в буквалния смисъл, но едва ли родителите са се грижили особено за самоувереността му.
Във всяка възраст за доброто самочувствие е нужно всяко усилие, което детето полага, да бъде забелязвано и оценявано. За тийнейджъра е още по-важно, защото той е доста чувствителен.
Когато е постигнал успех, покажете му, че знаете какво му е коствало. Използвайте момента не само да го похвалите, но и да му посочите кое е довело да успеха. Само „Браво, ти си номер едно!“ не стига. “ Браво! Ти се постара много. Ти не се отказа да се бориш, въпреки че първия срок изкара 4 по литература. Ти успя да превъзмогнеш страха си от този предмет и да повярваш на себе си. Затова стигна дотук, затова успя!“
С тези думи постигате много повече от похвала -показвате на детето си, че е „номер едно“, понеже се труди и упорства, когато желае нещо. И следващия път, когато му предстои предизвикателство, то ще знае как да постъпи, за да е „номер едно“ отново.
Понякога родителите смятат, че тийнът е можел да направи повече. Невинаги обаче трябва да показват разочарованието си. Критичните майки и бащи с твърде завишени критерии отглеждат неуверени в себе си синове и дъщери.
За вас третото място на олимпиадата по биология не е достатъчно. За родителите на съученика, попаднал на трето място на олимпиадата по география, това е грандиозен успех. Двамата тийнейджъри са постигнали еднакъв резултат, но реакцията му дава различна цена. Докато другият ученик се кефи, че е взел медал и че родителите му се гордеят с него, вашият е потиснат, защото мама и татко не са доволни. Това задълбочава неговата собствена неудовлетвореност и неувереност, влияе отрицателно на самочувствието му.
Leave a reply