Обикновено големият проблем на родителите е как да са близки с децата си в сложната тийнейджърска възраст
Някои решават, че могат да бъдат приятели – всичко да си споделят, за всичко да проявяват разбиране. Това не е лошо, ако в името на приятелството все пак не губите своите родителски функции, отговорности и авторитет. Сигурно ви е писнало всеки път за възпитанието да чувате „Спазвайте златната среда“. Но ако сте от родителите приятели, ще го чуете и този път.
Без да изпадате в крайности, за близостта ви с порасналото дете е важно да бъдете открити. Това означава да споделяте с него не само добрите си намерения и постъпки, но и своите грешки – волни и неволни. Примерно, да имате смелостта да кажете на сина или дъщеря си“ Днес излъгах колега, защото ме мързеше да свърша нещо“ така, както бихте споделили с партньора си. Звучи опасно, сякаш давате карт-бланш детето да прави същото: “ Лъжи, не помагай и си мързелувай на воля, защото и мама е такава“. Но да си признавате грехове с мярка има полза за възпитанието. Вие сте родители, авторитети, обаче не сте съвършени, имате си слабости, бъркате понякога. Изречението „Бях егоист и не помогнах“, последвано от „Не се гордея с това и ще опитам да не го допускам повече“ и ще ви сближи със сина или дъщеря ви, и ще бъде пример, че човек може да си признава грешките и да се учи от тях.
Да бъдете открити означава също да правите вашето дете съпричастно на вашите чувства и проблеми
Това му дава житейски опит. Да речем, в офиса някой ви е спретнал гаден номер. Довчера сте смятали този колега даже за приятел, та разочарованието е двойно. Споделяйки цялата история, мислете на глас решения за излизане от ситуацията. Показвайте на тийна как човек действа в такива случаи, как се бори с огорчението. Може да му поискате съвет, което би подействало прекрасно на самочувствието му. А при обсъждането на предложенията му ще „преподадете“ още уроци за справяне в кризи.
Leave a reply