Защо винаги си мисля, че щастието бяга от мен?

Имам добро семейство, не живеем зле, но винаги се оплаквам…

Понякога си мисля, че съм енергиен вампир… Уж животът ми си е съвсем наред, пък винаги имам чувството, че нещо ми липсва. Не знам защо имам такава нагласа за живота.

Семейството ми е добро. Имам добър съпруг, две чудесни деца. Работим добра работа, не сме милионери, но почти за всичко ни стигат парите, ако не прекаляваме, разбира се.

Живеем в собствено жилище, нямаме кредити, не ни притесняват банки. И аз, и мъжът ми, и децата, сме добре със здравето. Родителите ми също са живи и почти здрави, като се има предвид ЕГН-то…
И въпреки това постоянно се чувствам неудовлетворена. Постоянно имам усещането, че нещо не е наред, че нещо ми липсва. И тъй като често се оплаквам на мои приятелки, те често ми се сърдят дори. И като се замисля, понякога са прави, защото повечето от тях имат много по-сериозни проблеми от мен, но пак не се оплакват толкова често.

Д.С., Добрич