Обичта към децата е най-красивата и важна обич, но понякога родителите объркват любовта с разглезване, а грижата – с отнемане на отговорност
После се чудят защо наследниците порас-ват недостатъчно самостоятелни и опасно безотговорни. В тийнейджърските години е крайно време да прекратите тази практика.
Давайте на тийнейджъра все по-отговорни задачи. Може да напазарува с определена сума пари, за да нахрани цялото семейство. Може да се поразтърси и да избере място за лятната ваканция. Може да проучи най-изгодните оферти за интернет и кабелна телевизия вкъщи.
С тези и други подобни ангажименти вие не само показвате на тийна, че вече е достатъчно голям, за да взима решения за себе си и за близките си, но му демонстрирате и своето доверие. Той има нужда преди всичко от доверие, за да се научи да поема отговорност. Обяснете му, че доверието ви към него не означава, че очаквате всичко да е перфектно. Разчитате, че предварително ще помисли къде може да допусне грешки. Ако все пак те се случат, като голям човек ще умее да носи отговорност и за решенията си, и за своите грешки.
Друга по-сериозна отговорност е тийнът да гледа по-малък брат или сестра, когато вас ви няма. Поставяйки му някаква задача, винаги ясно съобщавайте изискванията си и санкциите, ако прояви несериозност. Да речем, че зареже малкия в другата стая и забрави да го нахрани, защо-то се е улисал да си играе на компютъра. Наказанието е, че през следващите две седмици любимият му уред ще бъде отнет. Нека знае какви са последствията и да преценява дали може да ги поеме.
Няма нужда да го заплашвате обаче. Като подхождате с агресия към тийна, той иска да докаже, че не му пука и може да не се подчинява. Достатъчно е голям, за да схване, че при съзнателно допуснат фал следва санкция. Но и вие бъдете твърди – щом веднъж тя му се размине, забравете, че ще прояви отговорност следващия път.
Leave a reply