Когато детето хленчи, това е изнервящо не само за вас, но и за околните. За хленченето децата избират по-често публични места, и това не е случайно
Искам на разходкааа, проточва с глезено-хленчещ гласец 4-годишната ви дъщеря. Това няма да го ям, мрънка 5-годишният ви син и е готов да пусне сълзи, за да го оставите на мира.
На тази възраст вече трябва да сте категорични, че ушите ви не възприемат подобни звуци. Те са сигурен признак, че сте на път да разглезите наследника.
Нормално е докъм 2 години децата да подсилват желанията си с хленчене и плач, защото не могат да се изразяват с думи. От бебета помнят, че мама и татко им обръщат внимание, като се разреват. След това обаче трябва да отучите сина или дъщеря си от неприятния навик. Той може да стане устойчив за цял живот. Нали сте чували някои възрастни да сигнализират за проблеми точно с хленчещ гласец. И единственото, което сте си мислили, е, че са инфантилни.
След 2 години категорично показвайте на детето, че не одобрявате подобно поведение в нормална обстановка
Нормална означава, че не сте допуснали да се умори или пък да се изнерви, защото е гладно. Вие вече го познавате достатъчно добре и знаете, че когато има истински проблем, то реагира с плач или вик. Хленчещият гласец се явява, когато иска или не иска нещо. И се явява, защото вие сте показали, че се поддавате. Угаждате му само и само да спре.
Следователно първо престанете да се съобразявате, щом синът или дъщеря ви не съобщава желанията си с нормален тон.
Не крещете, разбира се, но и обикновеното „Спри да хленчиш“ няма да свърши работа. Трябва точно да поставите границата, да обясните какво не приемате, да бъдете търпеливи, но твърди и последователни. Както знаете, тези правила важат за всичко във възпитанието.
И така, детето започва да хленчи, че иска или не иска нещо. Вие отвръщате спокойно: „Много съжалявам, но моите уши не чуват добре такъв глас. Ако обичаш, кажи още веднъж, като използваш гласа си на голямо момче/момиче“. То ще бъде озадачено от думите ви и вероятно веднага ще смени тона. Това не значи, че веднъж завинаги сте пресекли този вид глезене, но следващия път ще повторите упражнението.
Ако все пак мрънкането продължи, и вие продължавайте играта. Сложете ръка зад ухото, сякаш не чувате добре: „Май казваш нещо, но ушите ми не възприемат такива звуци. Можеш ли да го повториш, като използваш другия си глас на пораснало момче/момиче“.
Като синът или дъщеря ви започне да говори нормално, не забравяйте похвалата:“ Сега вече те чувам. Благодаря ти, че използва гласа си на пораснало момче/момиче. Моите уши са щастливи“.
Възможно е детето и при 3-4 повторения да не спре да хленчи
В такъв случай престанете с упражнението и не му обръщайте внимание, докато не започне да говори нормално. Предупредете го недвусмислено: „Аз искам да те чуя, но не мога. И никога няма да мога, ако продължиш по същия начин. Ушите ми искат да използваш гласа си на пораснало момче/момиче“.
Така постъпете и ако започне да крещи или хленченето бъде заменено с плач.
Add comment