Казват, че било много хубаво и било за мое добро
Аз съм на 82 години и, въпреки че съм си акъла – както виждате, пиша без грешки, годинките вече започнаха да ми тежат. Различни болежки, трудно ходя… А пък за късмет живея на петия етаж и в нашата кооперация нямаме асансьор.
Живея сама, иначе имам две деца – син и дъщеря, и двамата са семейни. Нищо лошо не казвам за тях – чуваме се постоянно по телефона, поне веднъж седмично идват да ме видят и двамата, но си имат собствен живот, не може да само с мен да се занимават, аз го разбирам това.
Винаги са откликвали и двамата на секундата, когато ги помоля за нещо. Последния път като се разболях, дъщерята ме взе у тях да ме гледа, но не може така – взех стаята на внучето, а то спеше на дивана в хола, като се пооправих и си се прибрах.
От известно време и двамата ме убеждават да отида в частен старчески дом. Казват, че новите били много хубави и щяла да се чувствам прекрасно там. Показват ми някакви брошури. В друг случай щях да помисля, че искат да се отърват от мен, но както казах, и двамата са много грижовни и добри деца. Така че мисля да им се доверя. Пък и не трябва да си продавам жилището. Не е затвор – ако не ми хареса, ще се прибера, нали така?
С. Д., Стара Загора
Leave a reply