На самостоятелност започнете да учите детето от първия му ден. С всяка следваща година го учете да усъвършенства своята независимост
„Може да си на 55 години, но пак си си ми дете!” Чували сте това. В българската култура е заложено наследниците да бъдат дундуркани, докато мама и тати са на крака и с всичкия си. Родителите се стремят не просто да помагат на децата си, ами ако могат, във всичко да ги отменят.
Това дава някои плюсове на наследниците. Винаги има на кого да си оставиш децата през уикенда. Винаги има от кого да вземеш пари назаем (дори с мизерни пенсии мама и тати задължително са скатали бели пари за черни дни). Има обаче и един огромен минус – заради препалената и дългосрочна грижа на българските родители им е трудно да направят децата си самостоятелни. А това е част от отговорността: да възпитат личности, които знаят как да се справят във всяка ситуация.
На самостоятелност би трябвало да сте започнали да учите детето си от първия му ден. Но ако сте се позабавили, наваксайте поне в тийнейджърските му години.
Няма начин да не сте поставили правила и граници, свързани със задълженията в училище и с поведението във и извън него. Те трябва да се спазват, а след това дайте свобода.
За да може тя да бъде използвана правилно, тийнът трябва да се научи да взима решения, и то не под диктовка на емоциите.
Хладнокръвните правилни решения са цяло изкуство, което не се усвоява от раз
Винаги когато имате повод, правете „мозъчна атака“ за възможните последствия от един или друг избор в определена ситуация. Покажете как се анализират плюсове и минуси. Например семейният съвет обсъжда дали да идете на ски тази година. Запишете всички плюсове (ще си починете, ще си прекарате чудесно цялото семейство, ще спортувате, детето ще се научи да кара още по-добре) и минуси (ще похарчите много пари, тийнът ще отсъства от училище, защото ваканцията свърши). После направете баланса и вземете решението.
Важна стъпка в придобиването на самостоятелност е друго трудно изкуство -умението тийнът да се оправя с пари
Няма как да го научите на това, ако самите вие сте разпиляни. Но дори да не сте добър модел за подражание, признайте си и кажете, че правилното разпределение на бюджета дава сигурност. Не е лошо и човек да пести. Ще мотивирате тийна да го прави, като си набележи цел – нещо, което ще си купи. Окуражавайте и детето си само да печели, като му помогнете да си намери работа през ваканцията. Позволявайте му да харчи джобните, спестените или спечелени пари за каквото пожелае, дори да смятате, че това е грешка. Тийнът вероятно ще даде 200 лв. за платнени кецове и после ще съжалява, че не е запазил част от тях за много яка тениска. Но оставете го сам да преценява – няма друг начин да се научи да мисли в перспектива.
Давайте му често да прави неща, за които се изисква точна преценка и поемане на отговорност
Например може да му поверите пазаруване за цялото семейство веднъж седмично. Нека избере какво да се яде вкъщи, така че да стигне за всички, а да има и десерт. Когато се справи добре, позволете да задържи рестото.
Не му се карайте, когато е взел грешно решение, освен ако то не е било в противоречие с правилата, които сте договорили.
Позитивната мотивация е най-важна във възпитаването на самостоятелност, пише „Всичко за семейството“. Доверете се на тийна, кажете му, че вярвате в неговата правилна преценка. И не се страхувайте толкова, че ще стъпи накриво. Този опит го прави по-умел, а вас – подобри родители.
Leave a reply