Той се връща от работа усмихнат, с букет, малко подаръче за вас и торби с покупки
Целува ви, пита как е минал денят ви и е готов без сянка на досада да изслуша всичките ви оплаквания от гадния шеф и мързеливата колежка. В това време се преоблича, без да си разхвърля вещите, и се заема да приготвя вечерята. Подрежда масата, сервира ви и продължава да ви слуша.
После прибира масата, разтребва кухнята, пуска миялната машина и пералнята. Започва да си играе с децата. Като те си легнат, гледате романтичния сериал, който вие харесвате, а не някакъв екшън. Малко си говорите за какво да похарчите огромната му заплата. А като си легнете…
О, я се събудете! Това може да се случи на рождения ви ден. Ако се случва всеки ден, съпругът ви е робот.
Понеже е мъж от плът и кръв, по-вероятно е той да очаква от вас същите тези неща (е, без букет лично за него, а направо във вазата). И понеже те не се случват всеки ден, сигурно се карате.
Като се замислите, ще си дадете сметка, че за конфликтите ви има една-единствена причина. Ако не се сещате коя е, ето разказ на един реален мъж.
Формулата на разочарованието
Точно се бяхме оженили, когато попаднахме с жена ми на психологически семинар. Лекторът попита аудиторията: Каква е основната причина за разводите?
Чувствах се вече специалист по въпросите на брака и побързах да отговоря: Сексът, парите и общуването! В същото време погледнах към жена ми и доволно се ухилих. Елементарно!
Абсолютно невярно, каза лекторът. Това са само симптоми на истинския проблем.
Бракът завършва с развод по една-единствена причина – високите очаквания
Бях шокиран. Започнах да си припомням и си дадох сметка, че всъщност точно по тази причина в живота си съм имал безброй разочарования не само в любовта, във всички видове отношения. Прекадено високите очаквания наистина са отрова. И какъв е изходът?
След семинара сериозно се замислих по въпроса. Разиграх хипотетичен, но напълно възможен сценарий.
Прибирам се изморен след тежък ден. И очаквам: жена ми да е приготвила вечеря; да е подредила масата; да изглежда перфектно (гримирана и с прическа); да е свежа и усмихната. 16-месечната ми дъщеря да седи в своето столче и да се храни кротко, без да пищи и да разхвърля храна навсякъде. След спокойната семейна вечеря всички заедно да се отправим на разходка, а някой да почисти кухнята и да приведе дома ни в перфектен вид.
А реалността?
Прибирам се малко по-късно от обикновено и няма вечеря. Малката крещи с цяло гърло. Жена ми работи над някакъв важен проект, който трябва да завърши до няколко часа. На въпроса какво ще вечеряме отговаря с изпепеляващ поглед. Взимам детето и се отправям в кухнята да търся храна. Там ме посреща хаос, купища мръсни чинии и празен хладилник. Накрая погледът ми се спира на парче сирене и хляб. Слагам дъщеря си в столчето й, което я докарва до неописуема ярост. Намирам бурканче с пюре и след като й слагам да яде, тя се усмирява. Временно. Приготвям сандвичи и с жена ми хапваме на крак. В кухнята е пълен погром. В дневната навсякъде са разхвърляни играчки, които само чакат да ги настъпиш. След вечерята с жена ми се строполяваме на дивана, като избягваме да срещнем погледите си. Никой не проявява ни най-малко желание да се захване с почистване на къщата.
Мога да продължа с този разказ, но предполагам, че на всички е ясно за какво става дума.
Формулата е проста: очакване минус реалност е равно на разочарование. За да не ни се случва, по-добре да променим реда – първо да видим каква е действителността и после да очаквания. Иначе винаги ще бъдем нещастни от това, което преживяваме в брака си, пише „Всичко за семейството“.
И така, зарежете високите очаквания. Заменете ги с реалистични. И не забравяйте да кажете за тях на своя партньор, съветва мъжът.
Add comment