Прощавах й няколко пъти, но вече реших, че повече не ми трябва
Аз съм на 30 години, а сестра ми е с 3 години по-малка – на 27. Не знам какъв й е проблемът, завижда ли ми, психологични проблеми ли има, но… това й е нещо като фикс идея – имам ли приятел, тя решава, че трябва да всяка цена да ми го отнеме.
За първи път го направи, когато аз бях на 17 години, а тя едва на 14. Това беше първата моя сериозна връзка и наистина се обичахме. Още на втория месец обаче тя преспа с него, след това неизбежно се разделихме. Известно време не си говорихме, след няколко месеца обаче й простих.
За да се стигне до втория път, когато вече бях студентка на 23 години. Наистина смятах, че тази връзка ми е сериозна, и че това е мъжът на живота ми. Тя обаче прави-струва и накрая преспа и с него. Същото се повтори – пак не си говорехме и аз като глупачка пак простих.
И сега отново за трети път. Този път бяхме наистина преди брак, бях решила да създам семейство и дори и да имах известни съмнения, вярвах на приятеля си, че няма да ме предаде. Но за съжаление пак се случи. И сега аз пак съм сама, тя също, защото проблемът й е само да преспи с гаджетата ми, а не да живее с тях.
С.К., София
Leave a reply