Заради това, че са уязвими, родителите пропускат да научат вече порасналите деца на едно основно чувство – емпатия
Да съчувстват децата се учат от малки. После тийновете обикновено споделят почти всичко с най-добрите си приятели, изслушват техните проблеми и знаят колко е важно да бъдат състрадателни.
Това, че са способни на съчувствие, не означава, че са способни и на емпатия – да успеят да се поставят на мястото на друг, да видят света през неговите очи’ А тъкмо липсата на емпатия заражда проблеми като агресията в училище, хомофобия, расизъм и т.н., които започват да се проявяват особено силно тъкмо в тийнейджърските години.
Емоционалната интелигентност, способността човек да разбира и съпреживява чувствата на другите, да бъде съпричастен, е от основно значение за социалните му контакти и за успеха му в живота
В сложната тийнейджърска възраст обаче сякаш действат две противоположни сили. От една страна, точно в пубертета тийнът е фокусиран главно върху собствената си личност, защото се променя физически и психически, търси себе си и не е склонен особено да се замисля за чуждите емоции. От друга страна, одобрението на връстниците е много нужно за него. А то пък до голяма степен зависи от способността му за емпатия – ако не проявява разбиране и съпричастие, останалите го изолират. От това страда самочувствието му, липсата на приятели често е причина за тийнейджърските депресии.
Така за родителите се оказва важно да помогнат на тийнейджъра да разбере какво е емпатия и да я проявява. И сложно, защото в пубертета поривът за независимост от мама и татко е особено силен, а желанието преди всичко вие самите да покажете на своето дете, че сте способни да го разбирате. За това трябва да общувате. Вероятно вече сте създали навика, когато семейството се прибере у дома, всеки да разкаже за своя ден. По-малките деца обикновено го правят с удоволствие, тийновете постепенно стават все по-малко словоохотливи, но вие не се отказвайте да питате. И слушайте, независимо дали синът ви обяснява каква нова електронна игра излиза другия месец, или как някаква кифла е засегнала дъщеря ви в училище.
Наистина се постарайте да проявите съпричастие, да се поставите на мястото на детето си
Никога няма да възпитате у него емпатия, ако не я проявявате вие самите, като разбирате защо е толкова интересна тази нова игра за сина ви (защото групата, към която иска да принадлежи, говори само за нея) или защо дъщеря ви така се е обидила на кифлата (защото вероятно тя е от т.н. популярни момичета в училище).
Add comment