Не мога да живея без нея, но след половин час заедно, се чудя къде да избягам
Възможно ли е според вас да си невероятно влюбен в едно момиче, да го обожаваш буквалнж, а в същото време да се очегчаваш, след като прекарате повече време заедно! Аз съм така и не мога да си го обясня, чувствам се виновен, но нищо не мога да направя.
И двамата сме на по 22 години, което може и да не е много, но е подходяща възраст за създаване на сериозна връзка. Тя също ме обича и иска да заживеем заедно.
Аз засега си измислям причини да отлагаме това именно заради този проблем. Когато не сме заедно, мисля само за нея, когато се видим, много се радвам.
Обожавам как изглежда, знам също така, че е добър човек. Не е скучна – напротив много умно момиче и и имаме много общи теми за разговор. И въпреки всичко, след известно време, прекарано заедно, започвам да си търся каква причина да измисля, за да си тръгна. А като заживеем заедно, вече няма да мога, нали?
Сам не мога да си обясня това си двойнствено състояние, искам, но не знам как мога да го превъзмогна.
М.В., София
Leave a reply