Порасналото дете ще има самочувствие такова, каквото е вашето. Защото личният пример е много важен
Аз съм глупава и никой не ме харесва“, повтаря дъщеря ви с повод и без повод. Не приемайте това за типичното пуберско мрънкане, то по-скоро прилича на директно обявление за ниско самочувствие.
Тийнейджърите срещат много предизвикателства и много нови хора, влиянието на средата е силно и важно в тази възраст, те неизменно започват да се сравняват с другите. Напълно възможно е да приемат тези сравнения като лоши за себе си, да ги преувеличават, което също е силно типично за пубертета, и да губят увереността си.
Родителите невинаги разбират, че синът или дъщеря им има проблем със самочувствието. А той е опасен, защото може бързо да се задълбочи. Ще го познаете по това, че детето ви трудно взима решения, избягва да прави нови неща и да се среща с нови хора, често обвинява другите за своите грешки, лесно се влияе, не понася критика, но в същото време обича да критикува.
Може да помогнете, като първо смирите собственото си поведение. Обичайно родителите се палят най-лесно, когато трябва да се скарат на тийна за нещо. Опитайте да бъдете също толкова пламенни и когато той заслужава похвала. Извикайте, изръкопляскайте дори: „Браво, бе, нарисувал си това много хубаво!“
Обичайно хвалите детето си за нещата, които вие намирате за важни – за оценките, за доброто поведение. Не забравяйте обаче да го хвалите и за нещата, които са важни за него, дори вие да ги намирате за губене на време. Струва ви се, че ако му кажете “ браво“ за висок резултат в електронната игра, ще го мотивирате да виси по-дълго пред компютъра? Ами не. Ще му покажете, че разбирате страстите му. Тийнът, който усеща абсолютната подкрепа на родителите си, расте със здраво самочувствие. Така че не се стискайте – отбележете, че дъщеря ви се е справила много приятно с грима си, а на сина си кажете, че графитът на стената в стаята му е шедьовър.
Когато критикувате, също заложете на позитивния подход. Вместо „Изложи се страхотно на днешния мач“ кажете „На следващия мач ще се справиш по-до-бре, но трябва да тренираш повече и да си вярваш“. Никога не обиждайте и не карайте тийна да се срамува, колкото и да сте ядосани. С гневните си изблици и обиди може само да задълбочите проблемите със самочувствието му. Да, писнало ви е от вечния хаос, но не викайте на дъщеря си: „Каква мърла се извъди, погледни си стаята“. Помолете да си я оправи, припомнете колко приятно е било и за нея самата, когато миналия път е подредила. Но ако казва, че и така всичко си знае къде й е, това си е нейната стая. Заради дреболии не се увличайте в квалификации, с които влияете върху самоувереността на детето си.
Leave a reply