Не е случайно, че идиомът „мамино синче“ съдържа точно тези две думи, не „татко“ и не „дъщеря“
Не че синдромът „на татко принцесата“ не е интересен, но той е друга тема. Сега става въпрос за майките и безценни им синове, на които те на 13 продължават да угаждат сякаш са на 3.
Може би дори не осъзнавате, че отглеждате мамино синче. Вие вярвате, че правите всичко от любов и от загриженост. За вас, разбира се, момчето ви е номер едно, страхотна гордост, за него бихте си дали живота. Тези чувства живеят у всеки нормален родител. Но когато започнат да заслепяват разумното отношение и да влияят на възпитанието, лошите последици са в кърпа вързани.
„Първопричината“ рядко забелязва симптомите, така че на бащата се пада да бъде „регулаторен орган“ в отношенията между майката и сина. Трябва деликатно да се намеси, ако прецени, че половинката му се е поувлякла.
Елементарен признак -вашият син има навика редовно да подвиква „Мамоооо, дай ми вода!“
Когато децата са малки, родителите им сервират, подреждат им стаята, носят им вода, изобщо правят за тях всичко, което хлапетата все още не могат да правят сами. Те свикват и продължават да изискват всичко това, когато пораснат.
Майките най-често се връзват, особено когато имат момче. Защото по инерция се предполага, че момичето задължително трябва да се научи да се справя с бита.
А пък мъжът ще стане глава на семейство и цял живот ще бъде обслужван. Като се замислите, веднага става ясно колко грешно и порочно е това. На сина ви не само нищо няма да му стане да си намаже филията и да си подреди гардероба примерно, но и ще му е много полезно да се научи да се справя сам. Като му отнемате тази възможност, вие го свиквате да бъде несамостоятелен, мързелив, да използва околните.
Представете си, че синът ви се прибира вкъщи след караница със съученици. Някой го е обидил, той е разстроен и бесен. Какво прави? Тича при мама с реплика от рода на „Искам да отидеш при класната и да й кажеш да предложи тези момчета за изключване!“ Или пък се прибира в стаята си и като мама го попита какво се е случило, отговаря, че има проблем, но ще се справи с него. Е, в първия вариант имате мамино синче. Не че е лошо тийнейджърът да търси подкрепата на майка си. Но не и при най-малък повод се държи така, сякаш тя е длъжна да оправя всичките му проблеми.
Маминото детенце изисква мама да е на негово разположение 24 часа 7 дни в седмицата
И като обслужващ персонал, и като публика, възторжено аплодираща. Тази втора роля е не по-малко опасна, защото момчето свиква, че то е центърът на майчината вселена, вследствие на което започва да смята, че е център на света изобщо, че земята се върти около него. То очаква точно такова отношение от всички и страда, когато някой го пренебрегне или не го засипе с хвалебствия.
Leave a reply