Може и да е смешно, но е факт – тя е въплъщение на злото
Никога не съм очаквала, че ще ми се случи това, но в един момент се оказа все едно живея в приказка. Но не е хубава приказка, а много, много гадна.
Майка ми почина преди две години. Не стана изненадващо – получи рак на дебелото черно и се мъчеше повече от четири години. Когато се разболя бях на 9 години, а на 13 бях сирак. Времето, докато боледуваше беше един неспирен кошмар – и за нея, и за мен, и за баща ми. Не искам да го признавам, чувствам се виновна, но изпитах облекчение, когато почина. И за нея си беше спасение.
Година и половина след смъртта й баща ми се ожени повjорно.
По-късно разбрах, че са били с нея още докато майка ми е била жива и е боледувала.
Но и това не е най-страшното. Истинско лошото настъпи, когато тази се нанесе у нас. Първоначално се правеше на добричка, но постепенно лошотията й започна да избива.
Доведе двете си дъщери и в момента аз съм най-низвергнатата вкъщи. Пред баща ми се правят колко много ме обичат, а когато него го няма вече дори не се преструват. Крешят ми, подиграват се, наричат ме как ли не… Писна ми и искам да се махна, но тя прави всичко възможно да нямам никакви пари, всичко отива при дъщерите й. Единственият ми шанс е да намеря Принца, който да ме спаси…
З. Д., Свищов
Add comment